Dubito, ergo cogito. Cogito, ergo sum

Вече разбрах на какво ми прилича Братислава – на едно голямо село. Е, не съвсем на село, но така е думата. По-скоро на старо градче, обединено с околните, позастроени с блокове, села. И за да не съм голословен си разрешавам да ви представя документирано под формата на снимки житните полета и горички, които трябва да премина за да стигна до квартала в който е квартирата ми. Преди доста време една колежка, прибирайки се заедно от вестника, споменаваше че живея в трети картофен пояс на София. Е, Ваня, сега живея вероятно във втори житен пояс на Братислава. И не знам що за архитекти е има градът през годините, но май в центъра е кът да се намери права улица и най-вече правоъгълно строително петно. Почти всичко е под формата на триъгълници и дъги, което не е толкова зле, но понякога дразни, особено когато си нов в града и се опитваш да се ориентираш. Не е много по-различно положението и в по-крайните квартали, но поне не е до такава степен фрапантно. Друго, което ми се наби на очи (отнов...

Реших че уикенда е прекрасно време за разходка, а и не ми се висеше затворен в стаята. Така че реших да опна пергели и да видя що за град е това. И естествено тръгнах по познати маршрути. Които обаче ме доведоха до непознати места, а именно стария град. Не знам колко стара е Братислава, но, изключая крепостта на хълма, стария град ми изглежда на неповече от 300-400 години. Видях че Моцарт е живял тук, както сигурно и стотици други световно известни и неизвестни люде. Това, което ми хареса беше че къщите са поддържани и то добре. Уличките са чисти, има знаци, указващи направленията. Но това, което развали впечатлението ми беше факта, че на почти всяко възможно място е изникнало кафене, ресторант, магазин и какво ли още не. То хубаво да сложиш няколко магазинчета със сувенири за да привличаш туристите и кафенета за да има къде да си починат, но това беше просто прекалено. Буквално приземния етаж на всяка къща беше преустроен в нещо. Разбирам да продаваш сувенири, свързани с човека или с...

Първото нещо с което се сблъсках в Братислава беше автогарата. Като начало ми се стори доста мизерна и мръсна. И затворена. Е вярно че се появих в два и половина през нощта, но все пак става въпрос за столица на държава, намираща се почти в центъра на Европа. Заобиколен от няколко бизнессгради от стъкло и алуминий, искрящи в нощта, виждайки пред себе си една мизерна постройка, мръсна, неподдържана, очукана от времето, се почувствах едновреммено върнат 30 години назад, във времето на Тато в някое провинциално градче, забравен от бога и хората, и в центъра на някой бизнесцентър, заобиколен от пари и светлини. След като отвориха и имаше къде да седна (в четири сутринта) отново ми направи впечатление контраста: от една страна касите, изградени в съвременен стил и салона, макар и боядисан, но захабен, изтъркан и овехтял. Тук-таме се мяркаха скитници, дремещи по пейките (и аз с тях), сънени хора, запътили се на работа, бодро крачещата охрана, млади хора, зареждащи будките с преса, като цяло ...

Тук ще се опитам да нахвърля първите си впечатления от Братислава докато са още пресни в главата ми. Отново се наложи да пътувам с автобус и отново си припомних колко неприятно е това. Уж автобуса беше от новите, с тоалетна, хладилници и какво ли не, но шофьорите бързо са го побългарили и тоалетната служи за склад, хладилниците са само за шофьорите, няма стюардеса. Поне тези спираха относително начесто за да задоволявам никотиновия си глад. В автобуса имаше вгдадено DVD и пускаха някакви филми, но се намери един идиот и пробута два филма на, да го нарека, религиозна тематика, които хич не ми се понравиха, а май и на повечето от пътниците. Ако не висяхме почти три часа на Калотина и поне час и половина на сръбско-унгарската граница щяхме да пристигнем още по-рано, но и така пристигнах в два и половина сутринта на автогарата в Братислава. Както сам се убедих, по това време отворени заведения няма, нямах монети за автомат за кафе, който впоследствие видях че е развален. Поне банкоматите ...