Тук ще се опитам да нахвърля първите си впечатления от Братислава докато са още пресни в главата ми. Отново се наложи да пътувам с автобус и отново си припомних колко неприятно е това. Уж автобуса беше от новите, с тоалетна, хладилници и какво ли не, но шофьорите бързо са го побългарили и тоалетната служи за склад, хладилниците са само за шофьорите, няма стюардеса. Поне тези спираха относително начесто за да задоволявам никотиновия си глад. В автобуса имаше вгдадено DVD и пускаха някакви филми, но се намери един идиот и пробута два филма на, да го нарека, религиозна тематика, които хич не ми се понравиха, а май и на повечето от пътниците.
Ако не висяхме почти три часа на Калотина и поне час и половина на сръбско-унгарската граница щяхме да пристигнем още по-рано, но и така пристигнах в два и половина сутринта на автогарата в Братислава. Както сам се убедих, по това време отворени заведения няма, нямах монети за автомат за кафе, който впоследствие видях че е развален. Поне банкоматите работят безупречно. Към пет си купих билети за градския транспорт (след като изучих схемите и цените) и се метнах на автобуса към общежитието. Так, където ме бяха насочили се оказа че резервацията е за хотел и аз набързо отказах. В общежитието трудно мога да нарека нормална стаята, но се живее, само да си купя възглавница и завивка. По обедно време дръпнах една разходка из града за да мога утре да отида директно до фирмата, а не да се мотая. Убедих се за кой ли път че имам фотографска памет и спомена ми от картата беше достатъчен за да намеря улицата и номера много бързо.
Но аз май се отплеснах. Четох нейде че словачките били хубави и нагласени. Да, процентно младите момичета и жени са по-хубави от чехкините, много по-нагласени, но тези на средна възраст и тук са се запуснали и нямат много вид. Макар че ако ги сравнявам с чехкините трябва да призная че тук положението е по-добре. За съжаление и тук затлъстяването се е развихрило с пълна сила, макар че пак сравнено с чехкините тук жените изглеждат нетолкова рубенсови. Градът е странна смесица между стъкло и алуминий от една страна и запуснати сгради и множество графити от друга. Дразни вида на непрекъснат строеж, което съпоставено с икономическия разтеж на словаците е нормално, но гледката не е приятна. Обаче можете да намерите кварталчета в които всичко е подредено, почистено, излъскано, приготвено да радва окото. Но е чист, такъв, какъвто беше и Бърно. Хората са учтиви, приветливи, културни. Ако се заслушам в мелодиката на езика когато си говорят разбирам защо наистина словашкия е толкова близък до българския. Това че думите им се пишат странно не променя факта че човек лесно може да свикне да чете и поразбира за какво иде реч.
Пред очите ми се сблъскаха Ориента и Запада под формата на спомени от Баку и Тел Авив, където посред нощ можеш да откриеш отворени магазини и заведения и Бърно и Братислава, където след 5 следобяд в делник и обикновено целите събота и неделя почти нищо не е отворено. Добре че има Tesco и квартални магазинчета.
Все пак имам някаква база за сравнение и... следва продължение
Ако не висяхме почти три часа на Калотина и поне час и половина на сръбско-унгарската граница щяхме да пристигнем още по-рано, но и така пристигнах в два и половина сутринта на автогарата в Братислава. Както сам се убедих, по това време отворени заведения няма, нямах монети за автомат за кафе, който впоследствие видях че е развален. Поне банкоматите работят безупречно. Към пет си купих билети за градския транспорт (след като изучих схемите и цените) и се метнах на автобуса към общежитието. Так, където ме бяха насочили се оказа че резервацията е за хотел и аз набързо отказах. В общежитието трудно мога да нарека нормална стаята, но се живее, само да си купя възглавница и завивка. По обедно време дръпнах една разходка из града за да мога утре да отида директно до фирмата, а не да се мотая. Убедих се за кой ли път че имам фотографска памет и спомена ми от картата беше достатъчен за да намеря улицата и номера много бързо.
Но аз май се отплеснах. Четох нейде че словачките били хубави и нагласени. Да, процентно младите момичета и жени са по-хубави от чехкините, много по-нагласени, но тези на средна възраст и тук са се запуснали и нямат много вид. Макар че ако ги сравнявам с чехкините трябва да призная че тук положението е по-добре. За съжаление и тук затлъстяването се е развихрило с пълна сила, макар че пак сравнено с чехкините тук жените изглеждат нетолкова рубенсови. Градът е странна смесица между стъкло и алуминий от една страна и запуснати сгради и множество графити от друга. Дразни вида на непрекъснат строеж, което съпоставено с икономическия разтеж на словаците е нормално, но гледката не е приятна. Обаче можете да намерите кварталчета в които всичко е подредено, почистено, излъскано, приготвено да радва окото. Но е чист, такъв, какъвто беше и Бърно. Хората са учтиви, приветливи, културни. Ако се заслушам в мелодиката на езика когато си говорят разбирам защо наистина словашкия е толкова близък до българския. Това че думите им се пишат странно не променя факта че човек лесно може да свикне да чете и поразбира за какво иде реч.
Пред очите ми се сблъскаха Ориента и Запада под формата на спомени от Баку и Тел Авив, където посред нощ можеш да откриеш отворени магазини и заведения и Бърно и Братислава, където след 5 следобяд в делник и обикновено целите събота и неделя почти нищо не е отворено. Добре че има Tesco и квартални магазинчета.
Все пак имам някаква база за сравнение и... следва продължение
Коментари