Dubito, ergo cogito. Cogito, ergo sum

Както винаги все не ми идва тръпката за писане, но сега (един след полунощ) не ми се спи, прекалено горещо е (20-22 градуса) за спане и сметнах че не би било лошо да взема и да попиша. Нравите на местните жители са ми интересни, особено ако ги сравнявам с тези на хората от централна и западна Европа. Например мъжете се здрависват винаги, даже и да не са толкова близки, а прегръдката и даже целувката не са нещо необичайно, даже се смята за нормално и е признак на близки, приятелски отношения. Интересен е факта че мъже и жени не се ръкуват, макар че се поздравяват винаги. Явно тук различията са заложени по-силно отколкото другаде и физическия контакт се смята за подходящ само за мъже и жени, които са в, да го наречем, по-интимни отношения. Това би могло силно да учуди един французин, за който целувките са нещо нормално и обикновено нямат сексуален привкус. От друга страна здрависването и особено прегръдката биха почудили един немец, защото доколкото има наблюдения те пък избягват физиче...

Отлагам писането на този пътепис една седмица най-вече от мързел. А и се опитвам да избистря в ума си думите и изразите, то не че съм кой знае какъв писач, но все пак. Покрай завършването на един важен проект с колеги ходихме по нощни заведения. Това си беше геройство за мен, защото не съм любител на подобни забавления и късно вечер никак не е лесно да бъда замъкнат някъде, особено в компания на не толкова познати хора. Първото посещение беше на кръчма английски тип. Не знам защо тук сервитьорите са толкова странни? Попитахме за водка от определена марка и след като се оказа че я имат в наличност – нищо. Трябваше да викнем отново и този път твърдо да кажем че я искаме. И когато бутилката свърши се оказа че няма втора такава. Което ме наведе на мисълта че тук май държат само по една бройка от вид. Което си е странно, но май местните не са свикнали да „обслужват туристи“. Но при разумни инвестиции и добра програма за развитие тук туризма може да намери златно средище, най-малкото зарад...

Да се говори за Баку не е лесно. Като за начало това е град с повече от три милиона жители. При условие че Азербайджан има население по-малко от България това означава много неща. Освен това близостта до морето променя много от представите за столица на държава, намираща се официално в Европа. Първото нещо с което се сблъсква всеки новопристигнал е миризмата на нефт. Тя те посреща още по пътя от летището, слаба, неособено натрапчива. След няколко часа свикваш и даже не я усещаш. Нормално е да я има, защото част от преработвателните мощности се намират буквално в чертите на града. Между другото нефтени кули се забелязват на най-странни места, като частни дворове, в близкия шелф, както и самотни постройки току покрай пътищата. Нефтът е може би най-сериозното перо в бюджета на Азербайджан. Другото са различните хайвери от есетрови риби – Каспийско море е пълно с тях. Доколкото съм чел тази държава има най-големия световен износ на черен хайвер в света. И тук, стига да си фен, можеш да н...

Тръгвайки за насам (Баку, Азербайджан) се бях приготвил да пристигна на някое странно и далечно място, изпълнено с хора, различни от тези с които съм се сблъсквал до сега. И първите дни сякаш страховете ми се оправдаха. Но не ми трябваше много време за да се огледам, ослушам и да видя, че хората са си хора, взаимоотношенията са си човешки и няма нищо толкова различно и странно, че да не мога да го разбера и приема. За начало малко генетика. Хората тук са сякаш странна смесица на няколко типа, могат да бъдат открити руси, по-скоро славянски тип дошли явно от Русия, преобладаваща част тъмнокоси, с мургава кожа, вероятно това са типичните азери. Освен това се усеща и немалко присъствие на черти от монголоидната раса, което първоначално малко ме учуди, но имайки предвид наличието на такива народности в бившия Съветски Съюз, нещата си дойдоха на мястото. Стори ми се интересен факта че средния ръст на хората е по-малък от този, който наблюдавам в България и който видях в Чехия, Словакия и ...

Живота ме запрати в Баку. Нелош град, приятни хора, сериозна работа. Като ново начало реших да си сменя платформата за блог. То не че пиша толкова често, но... тук като че ли се чувствам по-удобно. Надявам се скоро да спретна една галеерийка за феновете на виртуалните разходки из света. П.П. Ето и обещаната галерия: http://www.flickr.com/photos/25856401@N00/tags/baku/