Пропускане към основното съдържание

От близо надалеч - Нравите (продължение)

Както винаги все не ми идва тръпката за писане, но сега (един след полунощ) не ми се спи, прекалено горещо е (20-22 градуса) за спане и сметнах че не би било лошо да взема и да попиша.

Нравите на местните жители са ми интересни, особено ако ги сравнявам с тези на хората от централна и западна Европа. Например мъжете се здрависват винаги, даже и да не са толкова близки, а прегръдката и даже целувката не са нещо необичайно, даже се смята за нормално и е признак на близки, приятелски отношения. Интересен е факта че мъже и жени не се ръкуват, макар че се поздравяват винаги. Явно тук различията са заложени по-силно отколкото другаде и физическия контакт се смята за подходящ само за мъже и жени, които са в, да го наречем, по-интимни отношения. Това би могло силно да учуди един французин, за който целувките са нещо нормално и обикновено нямат сексуален привкус. От друга страна здрависването и особено прегръдката биха почудили един немец, защото доколкото има наблюдения те пък избягват физическия контакт. Мъжете се носят прилично облечени за да се харесат на нежната половина. Тук е просто невъзможно да откриеш някой в хипи стил, освен моя милост, когато маа гащи по улиците. От друга страна жените проявяват невероятна фантазия и трябва да призная много добро чувство за мярка и вкус и се гласят като че ли ще ходят най-малкото на бал. Но младото поколение (студентки и ученички) като че ли позагърбва тези обичаи и често предпочита удобното пред ефектното. Възможно е и навлизането на западния тип цивилизация и начин на мислене да си казват своето. За разлика от Чехия тук жените се грижат много старателно за обезкосмяването на откритите части на тялото си. Не бих могъл да съдя от личен опит за закритите части, но доколкото съм чувал за Ориента и те са старателно „обработени“ (що ли съм такъв фен на евфемизмите). Казано с малко думи – чисти, сресани, нагласени. За съжаление това важи основно за коренните жители на Баку, защото покрай конфликта с една съседна държава има много пришълци за които горните думи невинаги са приложими. Друг факт, свързан с пришълците е чистотата на града. Вярно е че наличието на непрекъснат вятър не помага за поддържането, но за да вървиш по улица поне до известна степен чиста по западен стандарт трябва да се разходиш в осем сутринта, скоро след като са минали хората от чистотата. Аналогично е и положението с кофите за боклук, които сякаш с магическа пръчка се пълнят за отрицателно време и обикновено са в заринато състояние.

Друг факт, който започваш да забелязваш скоро след като започнеш да работиш с местните е особеното им чувство за отговорност. Една работа може да се влачи със седмици и за да бъде свършена, трябва да подлагаш на натиск съответните хора почти постоянно. До голяма степен липсва отговорност и организираност. Отдавам това на преминалите социалистически времена и основополагащия принцип тогава „Ден да мине, друг да дойде“. Разбира се подобно отношение към работата не е рядкост и в милата ми родна страна, но сравнявайки нещата с държави и организации, поддържащи ред и дисциплина, то крайния резултат не е в полза на неорганизираността.

Следващ факт, който би подразнил повечето хора (включая и мен) е липсата на ред и по-точно в контекста на опашките. Поради неизвестна причина тук понятието опашка и ред май са непознати. Всички се бутат, пререждат, минават отстрани сякаш спестяването на една минута или изпреварването на един човек ще има съдбоносно значение за тях. Както по-горе споменах това донякъде се дължи на наличието на многото хора от провинцията (щерко моя ненагледна, и аз ли започвам да се дразня от провинциалистите?). Освен това имат и влияние предишни времена, когато нещата се свършваха бързо и нямаше за всички. Но аз продължавам да се дразня и да ми става неприятно. Аналогично е поведението на немалко индивиди, движещи се по улиците сякаш са тежкобронирана машина и несъобразяващи се с другите, камо ли с жените. Въобще тук да дадеш път на жена или момиче е такова изключение че често те гледат като извънземен. И елементарното „благодаря“, „моля“ и подобни не са сред модните тук думички. Но ако ги използваш ти се радват искрено и отговарят по подобен начин. Като цяло възприемат новото и хубавото доста бързо, но всичко си иска време.

И следващия навик лично ме дразни много. Поради необясними за мен причини тукашните хора обожават да се струпват на възможно най-неподходящите места. Например имаш намерение да излезеш от сграда през нейния изход и откриваш там групичка, застанала там в сладък разговор или просто зяпайки в една посока. И следва време на разместване на хората за да ти направят път и т.н. Или запътил си се към банкомата за да си изтеглиш пари (тук не е много хигиенично да пазаруваш с кредитна или дебитна карта в магазина, да не говорим че не са толкова много местата, където ги приемат) и откриваш там няколко души просто седящи си там и май чакащи нещо (да стане). Не че ще надзъртат над рамото ти за твоя пин код, но сякаш са ти бодигардове и те пазят да не ти се случи нещо. Много е изнервящо и дразнещо. Подобни стълпотворения се случват по средата на тротоара и на много други неособено подходящи места. Странно и абсурдно е, освен това в такива случаи навлизат в личното ми пространство, което е особено неприятно, но явно тук неговия радиус (на личното пространство) е доста по-малък.


И разбира се следва продължение...

Коментари

monnio каза…
И моята муза се е загубила в гората, та ще трябва сам да седна да пиша, учейки се от вас:)

Ти нали имаш фото? Я щракни тез групички, ще да ми е интересно да скивам случващото се. И с фотоапарат става, нали видях какъв звер си купил... Чакам:)
Romeo Ninov каза…
Това с писането е прекрасно, дерзай. Проблема е че с писане на есета (или както ги нарекат специалистите) и пътеписи у нас е невъзможно да се издържа семейство. Пробвах, ти беше неволен свидетел, не че сме гладували, но е далеч от това, което получавам иначе. А писането си е тръпка, призвание, страст, талант...