сряда, 10 септември 2008 г.

Нов блог/New blog

Спретнах си нов блог, този път изцяло с техническа насоченост, UNIX и Linux. Ако някой се интересува може да го разгледа тук: http://it.toolbox.com/blogs/unix-swing
I establish new blog, this time only technical, directed to UNIX and Linux. If you interest you can see it here: http://it.toolbox.com/blogs/unix-swing

П.П. Явно има някакви проблеми с host-bg.info, така че вероятно линквете към галериите не работят

понеделник, 11 август 2008 г.

Братислава – градът (продължение)

Вече разбрах на какво ми прилича Братислава – на едно голямо село. Е, не съвсем на село, но така е думата. По-скоро на старо градче, обединено с околните, позастроени с блокове, села. И за да не съм голословен си разрешавам да ви представя документирано под формата на снимки житните полета и горички, които трябва да премина за да стигна до квартала в който е квартирата ми. Преди доста време една колежка, прибирайки се заедно от вестника, споменаваше че живея в трети картофен пояс на София. Е, Ваня, сега живея вероятно във втори житен пояс на Братислава. И не знам що за архитекти е има градът през годините, но май в центъра е кът да се намери права улица и най-вече правоъгълно строително петно. Почти всичко е под формата на триъгълници и дъги, което не е толкова зле, но понякога дразни, особено когато си нов в града и се опитваш да се ориентираш. Не е много по-различно положението и в по-крайните квартали, но поне не е до такава степен фрапантно.
Друго, което ми се наби на очи (отново) е нещо, което не мога да определя: липса на пари, на организация, на приоритети и кой знае още какво. Звучи почти в стила на Бекет вида на новите и лъскави сгради на банки, застрахователни компании и подобни и съседни до тях олющени, запуснати, прашасали, надраскани с графити сгради. Щом и на президентството се намират олющени прозорци, небоядисвани вероятно от времето на социализма, какво ли да очаквам другаде. Странно е това противоречи – интересни скулптури (някои с прекалено перверзен вид), туристи, магазини за луксозни стоки, четиризвездни хотели и редом с тях стари порутини, вечни строежи, трамвайни линии, потънали в разбития асфалт и равни и гладки пътища, от да го наречем европейси вид.
Но едно не мога да отрека – местните архитекти имат чувство за формата и интересни, сладки и красиви хрумвания по отношение на оформлението. В повечето случаи заоблените форми са на почит, което обаче не пречи да са фенове и на конзолните такива. Вярно че става по-сложно и (вероятно) по-скъпо, но крайният резултат хваща окото. Заслужава си да се отбележи и сремежа новите постройки да се издигат доста по-нависоко от съществуващите, вероятно като стремежа на хората да се откъснат от миналото си. Адмирациите ми спечели една сграда, предлагаща офиси по наем, но построена в сила на замъците от преди 200-250 години. Вярно че изглежда прекалено светла за да е толкова стара, но пък е интересна и предизвиква усмивки у хората.
И връщайки се на тезата си за селото мога само да я затвърдя, защото при разходките си не открих големи музикални магазини и книжарници. Даже Бърно, което не е столица и има по-малко жители, може да се похвали с такива заведения в пъти по-големи от местните. Като гледам май народния театър в Бърно е по-голям от този в Братислава. Дали на хората не им остава време за четене, слушане на музика и изобщо културни забавления ми е малко трудно да съдя, но всичко това не знам защо само затвърждава мнението ми за голямото село. Но по тази тема мисля по-пространно да словослагателствам по-нататък (ако или когато стигна до нравите :-)
И както се очаква... следва продължение

вторник, 5 август 2008 г.

Братислава – градът (продължение)

Реших че уикенда е прекрасно време за разходка, а и не ми се висеше затворен в стаята. Така че реших да опна пергели и да видя що за град е това. И естествено тръгнах по познати маршрути. Които обаче ме доведоха до непознати места, а именно стария град. Не знам колко стара е Братислава, но, изключая крепостта на хълма, стария град ми изглежда на неповече от 300-400 години. Видях че Моцарт е живял тук, както сигурно и стотици други световно известни и неизвестни люде. Това, което ми хареса беше че къщите са поддържани и то добре. Уличките са чисти, има знаци, указващи направленията. Но това, което развали впечатлението ми беше факта, че на почти всяко възможно място е изникнало кафене, ресторант, магазин и какво ли още не. То хубаво да сложиш няколко магазинчета със сувенири за да привличаш туристите и кафенета за да има къде да си починат, но това беше просто прекалено. Буквално приземния етаж на всяка къща беше преустроен в нещо. Разбирам да продаваш сувенири, свързани с човека или събитието от къщата, но това, което видях премина всякакви разумни граници. Дразни. От друга страна не може да се отрече наплива на туристи, различих чехи, немци, австрийци, унгарци, англичани, италианци. Космополитна и относително културна тълпа. И както се разхождах за мое удивление стигнах до Чешкото посолство, свързано с уникални спомени за мен. Тогава осъзнах наистина колко е малък града, факт в който колегите ми ме убеждаваха, но ми беше трудно да приема.
И отново се затвърди мнението ми за контрастите в града. Малки, подредени кътчета следват строителни площадки, които пък граничат със запуснати къщи. Красиви кокетни градинки са сякаш притиснати от сивотата на околните сгради и този дисонанс се набива в очи. Даже сградата на Президенството изглежда някак неугледна и захабена въпреки интригуващата архитектура от старо и по-ново време. То не че нашето Президенство е много представително, но поне има строг, подреден и чист вид, какъвто подобава на подобна институция. Сигурно има нейде в Братислава и райски кътчета на спокойствие и ред, зеленина и чистота, но още не съм ги открил. Доста често чистотата по улиците е далеч от представата ми за поносимо, разбира се, не забравям че това е столица, а всички столици са мръсни, но тук често се преминава невидимата граница между замърсено и мръсно. Като цяло цяло градът е по-скоро място, където да работиш, но не и да живееш (особено в центъра). Склонен съм да се съглася с един колега, който си мечтае да живее в селска къща, нейде по-далечко от града, даже и ако му се налага всеки ден да пътува час до работата си.
Друго, което се набива на очи са многото реклами. Буквално всяка възможна площ е покрита с тях. Рекламира се всичко, от малки магазинчета и гуми втора употреба до гиганти като и Нокия и Икея. Транспаранти и билборди, табелки, спирки, нищо не е пожалено. Разбирам че бизнеса процъфтява, но е прекалено...
И както винаги ще... следва продължение

П.П. И накрая още една галерия: Братислава 2

понеделник, 28 юли 2008 г.

Братислава - градът

Първото нещо с което се сблъсках в Братислава беше автогарата. Като начало ми се стори доста мизерна и мръсна. И затворена. Е вярно че се появих в два и половина през нощта, но все пак става въпрос за столица на държава, намираща се почти в центъра на Европа. Заобиколен от няколко бизнессгради от стъкло и алуминий, искрящи в нощта, виждайки пред себе си една мизерна постройка, мръсна, неподдържана, очукана от времето, се почувствах едновреммено върнат 30 години назад, във времето на Тато в някое провинциално градче, забравен от бога и хората, и в центъра на някой бизнесцентър, заобиколен от пари и светлини. След като отвориха и имаше къде да седна (в четири сутринта) отново ми направи впечатление контраста: от една страна касите, изградени в съвременен стил и салона, макар и боядисан, но захабен, изтъркан и овехтял. Тук-таме се мяркаха скитници, дремещи по пейките (и аз с тях), сънени хора, запътили се на работа, бодро крачещата охрана, млади хора, зареждащи будките с преса, като цяло една разнообразна тълпа, непредизвикваща еуфория в мен. По подобен начин съм се чувствал по време на командировки в Габрово и Казанлък преди 20 години, висейки посреднощ по гари и автогари. Следващото, което искам да опиша е гарата. Някой спомня ли си старата софийска гара? Е централната гара на Братислава е същата, вярно пооправена, относително чиста, по-просторна, но вехта, опърпана и предизвикваща основно съжаление. Само да напомня че тази гара се намира на около 40-50 километра от Виена, на средата на пътя между Будапеща и Прага. Явно бързото развитие на новите членове на Европейската общност предизвиква невероятна асиметрия, започвайки от външния вид.
Градът е голям, доста голям за половин милион жители, живеещи в него. Пръснат е на отделни квартали с неприятно големи разстояния между тях (поне за ходене пеща). Сградите също се строят далечко една от друга, между тях обикновено се оформя зеленина, което действа много успокояващо. Забелязват се островчета на спокойствие и чистота, сравними с това, което съм виждал във Франция и Германия. Там всичко е подредено, почистено, подравнено, тревата окосена. Става ти приятно да се движиш из такова място. Едновременно с това се виждат занемарени сгради, порутени или чакащи всеки момент да се срутят такива. И това не са единични случаи, такива сгради има много, даже и в центъра на града. Странно ми е как е възможно такова безотговорно отношение, което отгоре на всичко, създава опасност за хора, които преминават наблизо или влизат вътре. Също дразни факта че почти навсякъде кипи усилено строителство и града изглежда като огромна строителна площадка. Освен шума и мръсотията има едно забележимо суетене, огромни дупки и струпвания на хора, които сякаш само обсъждат нещо. Неприятно впечатление прави факта че градът е изпъстрен (особено центъра) с графити. Буквално всяка открита площ е надраскана и „боядисана”. Не ме разбирайте грешно, лично аз нямам нищо против графитите, много от тях, които съм мяркал в София, са произведения на изкуството и заслужават подобаващо внимание, но да омажеш всяко възможно място, да се „подпишеш” по крещящ и предизвикателен начин, да се „изявиш” с няколко драсканици – това вече е прекалено.
Комуникационната инфраструктура е по-слабо изградена, сразнено в Бърно или Прага, но основните точки са покрити, времето между автобуси, тролеи и трамваи не е голямо, само дето в Бърно транспорта идва плюс минус една минута, докато тук може да закъснее до 3-5 минути. Не че е много в сравнение с нещата в София, но понякога е малко дразнещо. Да си призная така и не разбрах дали имат метро, но май такова липсва. Не че в София като има ми е от полза, но си е гордост за града и удобство за придвижване. Билети са по-скъпи отколкото в Бърно или София, но поне за разлика от родната ми страна са на време, което събота и неделя се увеличава с 50%. Такъв начин определено е по-удобен, особено ако ще се прекачваш. Не знам колко ще остана тук на обучение, но определено си заслужава човек да се снабди с карта за пътуване, която е и два пъти по изгодна от месечна карта в София. Това че в Братислава разстоянията са големи го усетих когато ми се наложи да търся офис на GSM оператор за да си купя SIM карта. Най-близкия, който открих се оказа на километър и половина от офиса, транспорт не открих, а и бързах да си купя някаква заради банковата сметка.
Това, разбира се, са само първи впечатления и както винаги ще... следва продължение
П.П. Ето и една малка галерия от видяното: http://rninov.host-bg.info/galeries/Bratislava1

петък, 25 юли 2008 г.

Братислава - първи впечатления

Тук ще се опитам да нахвърля първите си впечатления от Братислава докато са още пресни в главата ми. Отново се наложи да пътувам с автобус и отново си припомних колко неприятно е това. Уж автобуса беше от новите, с тоалетна, хладилници и какво ли не, но шофьорите бързо са го побългарили и тоалетната служи за склад, хладилниците са само за шофьорите, няма стюардеса. Поне тези спираха относително начесто за да задоволявам никотиновия си глад. В автобуса имаше вгдадено DVD и пускаха някакви филми, но се намери един идиот и пробута два филма на, да го нарека, религиозна тематика, които хич не ми се понравиха, а май и на повечето от пътниците.
Ако не висяхме почти три часа на Калотина и поне час и половина на сръбско-унгарската граница щяхме да пристигнем още по-рано, но и така пристигнах в два и половина сутринта на автогарата в Братислава. Както сам се убедих, по това време отворени заведения няма, нямах монети за автомат за кафе, който впоследствие видях че е развален. Поне банкоматите работят безупречно. Към пет си купих билети за градския транспорт (след като изучих схемите и цените) и се метнах на автобуса към общежитието. Так, където ме бяха насочили се оказа че резервацията е за хотел и аз набързо отказах. В общежитието трудно мога да нарека нормална стаята, но се живее, само да си купя възглавница и завивка. По обедно време дръпнах една разходка из града за да мога утре да отида директно до фирмата, а не да се мотая. Убедих се за кой ли път че имам фотографска памет и спомена ми от картата беше достатъчен за да намеря улицата и номера много бързо.
Но аз май се отплеснах. Четох нейде че словачките били хубави и нагласени. Да, процентно младите момичета и жени са по-хубави от чехкините, много по-нагласени, но тези на средна възраст и тук са се запуснали и нямат много вид. Макар че ако ги сравнявам с чехкините трябва да призная че тук положението е по-добре. За съжаление и тук затлъстяването се е развихрило с пълна сила, макар че пак сравнено с чехкините тук жените изглеждат нетолкова рубенсови. Градът е странна смесица между стъкло и алуминий от една страна и запуснати сгради и множество графити от друга. Дразни вида на непрекъснат строеж, което съпоставено с икономическия разтеж на словаците е нормално, но гледката не е приятна. Обаче можете да намерите кварталчета в които всичко е подредено, почистено, излъскано, приготвено да радва окото. Но е чист, такъв, какъвто беше и Бърно. Хората са учтиви, приветливи, културни. Ако се заслушам в мелодиката на езика когато си говорят разбирам защо наистина словашкия е толкова близък до българския. Това че думите им се пишат странно не променя факта че човек лесно може да свикне да чете и поразбира за какво иде реч.
Пред очите ми се сблъскаха Ориента и Запада под формата на спомени от Баку и Тел Авив, където посред нощ можеш да откриеш отворени магазини и заведения и Бърно и Братислава, където след 5 следобяд в делник и обикновено целите събота и неделя почти нищо не е отворено. Добре че има Tesco и квартални магазинчета.
Все пак имам някаква база за сравнение и... следва продължение

понеделник, 31 март 2008 г.

Светът е малък и никога не съм и предполагал че мой колега ще се изявява и на музикалната сцена. И то в доволно популярна група: Fyeld. Стила е малко тежък за вкуса ми, но заслужава адмирации. А за феновете им ето и едно тяхно изпълнение на живо:

вторник, 25 март 2008 г.

Започнах едно кратичко ръководство за начинаещи за Solaris. Можете да го видите на тази страница: http://wiki.ittoolbox.com/index.php?title=Get_started_using_Solaris
I just begin one sample manual for beginners in Solaris. You can read it at: http://wiki.ittoolbox.com/index.php?title=Get_started_using_Solaris

неделя, 20 януари 2008 г.

Нова публикация

Днес най-сетне намерих малко време и драснах още една публикация за Соларис - Практическо ръководство за минималистична инсталация на Соларис
Надявам се да е полезна някому :-)
П.П. И още една Бърза инсталация на Glassfish върху Соларис
Today i find some ti to write a article for Solaris - Practical guide for minimalistic Solaris installation
I hope will be helpful for someone :-)
P.S. And another one Quick guide for installation Glassfish on Solaris

понеделник, 14 януари 2008 г.

Интернет измами 2

Явно мераклиите за пари няма да се свършат. Набутаха се даже и в ITtoolbox:

Dear Sir's , With hope your email is still Valid,It is my desire to introduce this business to you and hoping you will take the opportunity for our mutual benefits. I contact you through this medium now in order to provide the link for detail discussion. I will provide more information with my personal resume for your acquaintance and confidence for serious involvement. I am Mr.Teshale Fantansh , a citizen of Republic of Liberia,I need your services in a confidential matter regarding money transfer.This requires a private arrangement that will be disclosed as you indicate interest in the"

Добре че са предвидили информиране за спам при покана :-)

Интернет измами

Колкото и човек да се чувства защитен идва момент, в който защитата му се подлага на проверка. Никога не съм се смятал за цел, достойна за вниманието на измамниците, но ето че се случи и това.
Всичко започна доста интригуващо, с молба за контакт от страна на някой си чрез IM. Аз съм зает човек, но имам прекалено много и различни контакти и за това обикновено проверявам такива съобщения. Д0 тук всичко уж добре: маце, 36 годишно, необвързано, от Германия, Хамбург, инженер. Но от тук започват странностите

  • Yahoo Messanger вместо популярния ICQ или Skype
  • никаква информация в профила
  • търсещите машини не дават никакви или само едно-две попадения на този прякор
  • прекалено често използване на к като ОК
  • прекалено често използване на звуков сигнал (то моя IM не поддържа такива екстри, но кореспондента ми не би могъл да го знае)
  • доста бързо преминаване в интимната сфера
  • буквално скачане с интимни словоизлияния
  • отказ да се прати снимка с оправдание - развален компютър. Ами човек се запитва как тогава си чатим?
  • след час-два разговори изведнъж се налага да отиде до болницата - нещо с баща/майка/роднина
  • и веднага след завръщането се отваря дума за пари

Опита явно завърши с неуспех за отсрещната страна, защото не видях повече онлайн кореспондента. Трябва да призная че сценария е разработен добре, но изигран доволно лошо от слаб актьор. Да не говорим че този бърз преход към финансите звучи доста подозрително. Като цяло успя да ме заблуди за около половин час, но след това подозренията се натрупаха и всичко лъсна

П.П. За интересуващите се ника е jiirose