Испания - очаквания и разочарования, част трета

 Следващото посещение в списъка ни беше двореца Лирия. Да си призная честно след като видях Ескориал бях свалил очакванията си доста ниско. Още повече имайки предвид какво видях като архитектура в Мадрид не очаквах кой знае какво. Но никога не е късно човек да бъде изненадан. 

Най-видния представител на тази фамилия е дукеса Алба. Родена María del Rosario Cayetana Paloma Alfonsa Victoria Eugenia Fernanda Teresa Francisca de Paula Lourdes Antonia Josefa Fausta Rita Castor Dorotea Santa Esperanza Fitz-James Stuart Silva и тя беше най-титулованата благородническа особа в целия свят.

(снимка Уикипедия, By Aurora lemos - Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=88671558)

Пред нея Английската кралица и краля на Испания бяха като "бедни" роднини (по отношение на благородничество). Тя притежаваше повече от 50 титли и няма да ми стигне мястото тук за да ги изброя. Била е 14 пъти Грант (най-високата степен на благородничество в Испания). Фамилията Алба получава първата си титла през 1472 и от тогава от бракове и роднински връзки титлите се трупат. Не мога да си представя момента в който някой реши да произнесе всичките титли една след друга.

Дворецът Лирия е на по-малко от километър от кралския дворец, в китно и закътано място. Като начало има градина, не много голяма, но много добре поддържана (поне в сравнение с другите градини, които видяхме). Много зеленина, обгрижени дървета, тишина и спокойствие. Все неща, които няма да срещнете в шумния и забързан Мадрид. 

 

Могат да се видят доста видове растителност, оформени добре и с вкус. Само наличието на тази частна градина трябва да започне да ви говори че иде реч за семейство, което има сериозни финансови възможности. 

За разлика от правите и плоски форми на Ескориал тук екстериора е богато украсен, много орнаменти, фризове, капители. Като цяло красота и удоволствие за окото. Прозорците са до долу (френски тип), има китни балкончета. 

Навсякъде могат да се видят изящно направени статуи, които са ненатрапчива декорация отвън. Като цяло тежка и красива архитектура, която сякаш подготвя за разкоша вътре.

 

В ляво полускрито е китно фонтанче, богато украсено със зеленина, метал и камък, статуи и вази, колони и стъпала.

Не като мизерното фонтанче в градината на Ескориал.

За съжаление вътре не е разрешено да се снима, но можете да добиете достатъчна представа как изглежда от сайта на двореца.  За чест на организаторите трябва да отбележа факта (за разлика от голяма част от Испания) че тук можете да си изберете слушалки с езика, който най-добре разбирате. Засякох наличието на (освен испански) английски, немски, френски, италиански. Освен това в помещението, което е стартовата позиция, малка сграда в страни от двореца, можете да оставите багажа си в заключващи се клетки. Което се оказа много разумна идея защото вътре в двореца коридорите не са толкова широки и има опасност при едно завъртане да бутнете нещо.

Влизайки в двореца от централния му вход попадате в едно просторно фоайе, украсено със статуи и вази. В ляво е оформен аудио-визуален кът който разказва историята на фамилията. В дясно е библиотеката, но за нея по-късно. Следва изкачване по мраморно стълбище до горния етаж. Мисля няма нужда да споменавам наличието на красиви картини по стените, изящни порцеланови вази, бюстове и статуи (основно на членове на фамилията).

Качвайки се на горния етаж ще  ще ви посрещно доста странен план на стаите.

Сякаш има два дълги коридора и на тях нанизани ред от стаи. Според експерти такова подреждане било нормално и прието по времето, когато е строен двореца. Повечето от стаите, отворени за посетители, са тематични, наречени на име на държава или художник, чиито произведения са изложени. Говорейки за художници там можете да видите картини на Тициан, Рембранд, Гоя, Веласкес, Ел Греко, Дюрер, ван Дайк и и ред други (неизвестни за мен имена). Само това стига за да добиете представа какъв разкош е и колко ценни произведения можете да видите там. Мога само да добавя и изложения фин порцелан, изделия от благородни метали, вази от цял свят. Казано накратко красотата ти пълни очите и душата. Само съжалявам че не беше разрешено да се снима... Разходката по този етаж беше продължителна и изпълнена с факти от живота, фамилията, държавите (които аз разбира се не запомних). 

Ако трябва да обобщя в едно изречение: това не може да се опише, трябва да се види.

След като обиколихме стаите и слязохме отново на приземния етаж влязохме в още една съкровищница, не толкова лъскава и визуална колкото картините, порцелана и т.н. горе, но не по-малко ценна - библиотеката. Стени, пълни с книги, витрини с документи на фамилията. Тук погледа ми попадна на едно от първите издания на Божествена комедия в оригинал (на тоскански диалект), първото издание на Дон Кихот (третия дюк Алба е Fernando Álvarez de Toledo т.е. фамилия е властвала и там). Там от книги ми се завъртя главата и с огромно удоволствие обиколих няколко пъти. Половинката ми се съсредоточи върху документите сред които имаше грамоти от папи, от крале на Испания, Холандия и къде ли още не. Както и превод на библията, специално и само за фамилията. 

С това разходката ни из двореца завърши и ние излязохме препънени с красота и впечатления от видяното. Ако някой от вас има интереси в областта на изящните изкуства това е мястото.

И както винаги - следва продължение