Испания - очаквания и разочарования, част втора

 Тук следва едно много ранно ставане (а тези, които ме познават знаят как не обичам ранните ставания), закуска и отново посещение на забележителност. Това, което отивахме да видим е двореца/манастир Ескориал. Само да вметна че лично аз бях с много големи очаквания, имайки за база дворците във Франция и Италия. Но за това по-късно.

След кратка разходка (това е добър начин за придвижване в Мадрид за по-къси разстояния) до туристическата агенция и разговори със служителите там се събираме малка групичка и поемаме към транспорта. Как да е разбирам защо автобуса е паркирал на такова разстояние от офиса (там има подземен паркинг). Но защо не дойде до офиса да ни вземе, а ние трябваше да изминем доста разстояние, да стигнем до този паркинг и там да се качим. До офиса на фирмата има улици по които може да се мине и би било много по-добре ако автобуса дойде и ни качи от офиса, спестявайки ни маратона. Това е само едно от немалкото неща, които дразнят нормалния човек (фирмата е Julià Travel и не я препоръчвам на никого). 

Но нещата не спират до тук. След кратко пътуване стигаме до селището, където се намира манастира. И спираме на паркинга на автогарата. И това при условие че около манастира има много улици и не проблем да ни закарат до там и да слезем близо до сградата. Това само затвърди мнението ми за туризма в Испания, Туристи има, няма туризъм, или поне ориентация за международен такъв.

Манастирът Ескориал разочарова мен, вероятно и вас ще. Няма да видите сгради, украсени с фризове, орнаменти, интересни колони, арки и т.н. Само едни голи, прави и плоски стени с малко прозорци тук-таме и това е. Единственото украшение, което евентуално има са статуите на светци и папи. Правоъгълна форма на сградата, като цяло ъгловати форми и общо взето нищо за което да се закачи окото. 

Е, има и някоя друга кула за да не е съвсем плосък покрива и да има къде да сложат камбаните, но това не е нещо толкова съществено. Интересното на горната снимка е това че шестте фигури са на еврейски царе. И съпоставете това с действията на Испанската инквизиция. Това според мен е много показателно за двуличието и алчността на испанските крале, които от една страна почитат царете от библията, но от друга страна са са готови на доста крути действия за да вземап парите на евреите.

Прозорците са повече от скромни и са по-скоро да може да се различи ден от нощ отколкото да осветяват нещо.

 

 Градината към манастира не е малка, но в нея наистина няма какво да се види, има оформени храсти, малко дървета, пътеки и едно мизерно фонтанче, което е по-скоро да има такова нещо отколкото да е за красота или някаква полза. В единия ъгъл на парка има басейн. Но не се заблуждавайте че в него са се къпали. Испанските крале (и кралици) са се къпали един, два пъти в годината (спомнете си Изабелино жълто) и този басейн май е служил само като комарник и (евентуално) източник на вода. 

Влизайки вътре не останах учуден от обстановката, сумрачно, подтискащо, стени и картини в тъмни краски. Като цяло нищо, което да погали окото ми и ме привлече да направя цялата вътрешна обиколка. За това просто си излязох и седнах отвън да чакам. И отново видях бързане сякаш имаха да изпълняват плана за петилетката. Благоверната ми искаше да разгледа книжарницата и да си купи книги, но с това пусто гонене и бърз ход (от страна на водачката ни) нема тази възможност. Което е още една черна точка за туристическата компания.  

След разходка на бърз ход стигнахме до прословутата автогара за да разберем че транспорта ни е развален. Сякаш шофьора не можеше да провери това предварително и да ни го съобщи за да не бързаме толкова в манастира и по пътя обратно. Водачката (след 20-тина минути) ни съобщи че са извикали кола от Мадрид (в което силно се съмнявам предвид по-нататъшните събития). Заведе ни в едно близко кафене за да се подкрепим и стоплим. И тук отново видях че испанците не разбират какво е международен туризъм. Както се очаква служителите в кафенето не говорят друго освен испански. Но нашата водачка не се сети да ни помогне в комуникацията. Не че не се оправихме, но това си беше нова черна точка.

Шофьорът как да е оправи след половин час транспорта и се понесохме към следващата точка. Това е един монумент на загиналите за Испания. Той не представляваше интерес за нас и ние просто си останахме в колата. Не мога да разбера защо този монумент е включен задължително в програмата след като би представлявал интерес за испанците и малко количество чужденци с по-специални интереси. Всички мои предварителни опити да го пропуснем бяха неуспешни. Което е отново минус за туристическата компания.

След висене тръгнахме и скоро се озовахме отново в подземния паркинг. Чиито асансьори се движат само да първия подземен етаж, но не и до повърхността. Не че 20-тина стъпала са предизвикателство за което си заслужава да се споменава, но все пак. Просто го приехме като поредната недомислица в Испания.

И както предполагате от заглавието, очаквайте следващата част.