Дъблин – Градът (продължение)

Следствието от големия град е градския транспорт. А тук той е доста добре огранизиран. Има няколко линии на метрото, две линии на трамвая. Нека фактът че са толкова малко не ви заблуждава, линиите са много дълги и покриват почти целия град и при големите скорости с които се движат не е проблем доста бързо да стигнеш до местоназначението. Но интересното са автобусите. Тук има много линии, кръстосващи целия град, движещи се на прилични интервали. Това, което би впечалило един чужденец (но не и британец) е факта че тук автобусите са двуетажни. С височина повече от четири метра, те се носят като лодки с голяма скорост както по широките булеварди, така и по тесни улички. Не знам какви изисквания има към шофьорите им, но майсторското им управление е наистина на висота. Освен това доколкото усещам и самите автобуси са много маневрени, което си е необходимост в теи тесни и криви улици. Интересен е факта че имат само една врата, отпред при водача, но това като че ли е следствие от начина на плащане. Влизайки в автобуса трябва да платиш транспорта. Можеш да го направиш по няколко начина: кеш, но само с монети като обявиш на шофьора до коя спирка си, защото цената зависи от броя на спирките, които ще пропътуваш. Ако нямаш точна сума получаваш една бележка с остатъка, която можеш да осребриш когато искаш в централното бюро на фирмата-превозвач. Можеш да пътуваш с билети, които отново се купуват от централното бюро. Все още не съм разучил идеята на тези билети, но за сега и не проявявам интерес в тази насока. Третия начин е със смарткарта, която е за 30 дни, всички линии на автобусите, има и такива, които включват метро и трамваи, но аз нямам нужда от такава за момента. В момента се разкарвам именно със смарткарта и е много удобно, не се налага да нося един джоб монети за да съм сигурен че мога да си платя транспорта. На втория етаж на автобусите не се допускат правостоящи, което е много разумна идея, защото при някой от завоите можеш да излетиш към стъклото колкото и здраво да си се хванал. Ако автобуса е пълен, шофьора въобще не спира на спирките, освен ако няма някой за слизане. Ако никой не натисне бутона за да покаже че иска да слезе и никой на спирката не махне с ръка автобуса просто подминава и продължава нататък. Спазването на разписанието е малко условно защото още не мога да схвана какво точно означават времевите таблици по спирките. Както в Чехия на спирките не се пуши. Не съм видял какви са глобите, но и се опитвам да спазвам правилата. Като цяло транспорта е добре уреден, покрива всички квартали и ходенето до спирката обикновено не надвишава стотина метра, изключая крайните квартали.
Вчера си направих разходка до морето. За щелта избрах едно пристанище, което се оказа на 15 минути с автобус от мен, в квартал на Дъблин – Dun Laoghaire. От тук тръгва ферибоот до Уелс, Holyhead, който прекосява разстоянието за само два часа (този, който пътува от Дъблин до Ливерпул се разхожда 6 часа) и освен това приема пешеходци. С една дума както си маам гаци мога да си купя билет и да се кача на ферито и да стигна Великобритания. Разбира се пристанището не е само за ферибоота, има пристани за яхти, много яхти. Има и сух док за ремонта им, където можеш да позяпаш основно ветроходни яхти. Изградени са две стени, които почти затварят пристанището и осигуряват спокйни води за яхтите и ферибоота. Като цяло беше интересно и не чак толкова впечатляващо. Снимки от пристанището можете да видите тук.

И както винаги – следва продължение