Това, което се набива първо в очи е че Дълин е много голям. Не толкова по население, колкото по площ. Това е лесно обяснимо като се вземе предвид факта че повечето къщи и сгради са на два етажа. Това важи и за обществените сгради, магазини и подобни. Единствено в центъра на града и бизнесцентровете могат да бъдат видени по-вече етажи. Това е хубаво, защото позволява на повече зеленина да се промъкне и извиси. А зеленина има наистина много. Не напразно наричат Ирландия Изумрудения остров. Из кварталите няма да срещнете (поне не толкова често) улици с еднакви сгради както във Великобритания, което прави градът по-разнообразен и не толкова объркващ. Центърът на града е странна смесица на архитектурни стилове, от тежкия имперски стил от времето на кралица Елизабет, до стъкло и алуминий. Но тук като че ли нещата са омекотени и не ме дразни както беше в Бърно.
Следващия факт, който няма как да не отбележа са кривите улици. И това не важи само за малките квартални улици, но и за широките улици в града и около него. Това се обяснява лесно с исторически причини и неприкосновеността на частната собственост. Посто улиците са били такива преди сто и повече годни и никой не мисли да ги изправя. Дали е добро или лошо нека всеки сам прецени. Говорейки за улиците няма как да не отбележа един факт – тук няма номера на къщите. Има имена. Разбира се има и изключения, но много редки. Това може да е много объркващо за чужденеца (понякога и за таксиметровеите шофьори), но явно хората са свикнали с имената и нямат (отново) интерес и/или желание да променят статуквото. Друго забележително са излетите от бетон тротоари (а и някои улици). Както можете да забележите на снимките бетона се изглажда, подравнява, оформя с желание и прецизност и освен функционален и здрав е и достатъчно естетичен.
Съдейки по квартала в който живея градът е чист. Разбира се почти постоянния вятър не помага много за чистотата, но ако трябва да го сравнявам с Баку, то тук нещата са в порядъци по-добре. Освен това никой (почти) не си разрешава да хвърля боклуци по улиците и въпреки факта че има много малко кошчета по улиците е чисто. Не знам дали големите глоби за нещо, хвърлено на улицата са дали своя ефект или просто хората са съзнателни, но е чисто. Е, не бих сравнявал чистотата с тази на Рен или Суонзи, но да не забравяме че това е столица, а както съм забелязал всички столици са малко или повече мръсни.
Галерията със снимки можете да видите тук
И както винаги – очаквайте продължение
Следващия факт, който няма как да не отбележа са кривите улици. И това не важи само за малките квартални улици, но и за широките улици в града и около него. Това се обяснява лесно с исторически причини и неприкосновеността на частната собственост. Посто улиците са били такива преди сто и повече годни и никой не мисли да ги изправя. Дали е добро или лошо нека всеки сам прецени. Говорейки за улиците няма как да не отбележа един факт – тук няма номера на къщите. Има имена. Разбира се има и изключения, но много редки. Това може да е много объркващо за чужденеца (понякога и за таксиметровеите шофьори), но явно хората са свикнали с имената и нямат (отново) интерес и/или желание да променят статуквото. Друго забележително са излетите от бетон тротоари (а и някои улици). Както можете да забележите на снимките бетона се изглажда, подравнява, оформя с желание и прецизност и освен функционален и здрав е и достатъчно естетичен.
Съдейки по квартала в който живея градът е чист. Разбира се почти постоянния вятър не помага много за чистотата, но ако трябва да го сравнявам с Баку, то тук нещата са в порядъци по-добре. Освен това никой (почти) не си разрешава да хвърля боклуци по улиците и въпреки факта че има много малко кошчета по улиците е чисто. Не знам дали големите глоби за нещо, хвърлено на улицата са дали своя ефект или просто хората са съзнателни, но е чисто. Е, не бих сравнявал чистотата с тази на Рен или Суонзи, но да не забравяме че това е столица, а както съм забелязал всички столици са малко или повече мръсни.
Галерията със снимки можете да видите тук
И както винаги – очаквайте продължение
Коментари