понеделник, 30 април 2007 г.

Пътеписи: От близо надалеч - Хората

Тръгвайки за насам (Баку, Азербайджан) се бях приготвил да пристигна на някое странно и далечно място, изпълнено с хора, различни от тези с които съм се сблъсквал до сега. И първите дни сякаш страховете ми се оправдаха. Но не ми трябваше много време за да се огледам, ослушам и да видя, че хората са си хора, взаимоотношенията са си човешки и няма нищо толкова различно и странно, че да не мога да го разбера и приема.

За начало малко генетика. Хората тук са сякаш странна смесица на няколко типа, могат да бъдат открити руси, по-скоро славянски тип дошли явно от Русия, преобладаваща част тъмнокоси, с мургава кожа, вероятно това са типичните азери. Освен това се усеща и немалко присъствие на черти от монголоидната раса, което първоначално малко ме учуди, но имайки предвид наличието на такива народности в бившия Съветски Съюз, нещата си дойдоха на мястото. Стори ми се интересен факта че средния ръст на хората е по-малък от този, който наблюдавам в България и който видях в Чехия, Словакия и Германия. Вероятно влиянието на монголоидната генетична нишка, както и разните племена е повлияло достатъчно и акселерацията не успява да компенсира този белег. В лицата на хората липсва тази болезнена (поне за мен) белота, розовост, избиваща до червенина, каквато може да се срещне доста често в Чехия и Германия, по-скоро са матови, правейки нежната половина да изглежда още по-привлекателна. Даже и в случаите на народности като лезгините (които живеят и по тези земи), бялата кожа е по-скоро с млечен оттенък, приятно контрастиращ с обикновено черната коса.

Та говорейки за нежната половина не мога да не спомена че тук жените са хубави. Не говоря за това че има хубави жени, това се случва навсякъде, просто повечето са хубави. Вярно е че хубостта е по-скоро източен тип, с примеси от ориенталска хубост, но са си хубави (почти като българките). И това, което ми направи толкова силно впечатление тук е че жените и момичетата се гласят. Да, както у нас, тук се обличат хубаво, контят се. Това е нещо, което не съм виждал нито в Чехия, нито в Германия, Франция, Словакия или Обединеното кралство. Да ме прощава Запада, но голямата част от жените там ходят развлечено, неугледно и се сещат да зарадват мъжкото око само ако излизат вечер на някое по-представително място като ресторант, театър или нещо такова. Вярно е че тук вкуса е малко по-различен от моя, избива повечко ориенталщина, но както казах не е нещо с което човек не може да свикне. И даже след време започваш да се наслаждаваш на тази пищност. Не знам каква е модата на женските обувки сега, но ми направи впечатление че тук са много популярни пантофките, особено сред младото поколение. Леки и удобни, те дават явно възможността да е движат лесно, леко и приятно. Бидейки в ислямска страна очаквах повече жени и момичета да носят кърпи на главите си, които да скриват косите им. Е, има и такива, даже видях едно момиче, което беше покрито изцяло и нищо не се виждаше, но като че ли това са по-скоро изключения. Освен това явно е много модерно тук да носят три-четвърти панталони с чорапи отдолу. Сигурно е удобно, освен това гали мъжкото око. Но тази освободеност в облеклото и понякога в държанието не се разпростира върху секса и междуполовите отношения. Докато в Чехия например е нещо нормално да срещнеш двойки, които се отдават на известни интимни отношения по улици, градинки и заведения (даже и моносекс двойки), тук такива наблюдаването на междуполови отношения на публично място е по-скоро изключение. Трудно ми е да съдя кой модел ми е по на душата. И накрая, но не последно, тук жените са много по-елегантни от Чехия, особено що се отнася до долната част на гърба. Явно това е едно от последствията на „цивилизацията“, защото там жените и момичетата си бяха направо дебели, тук са по-скоро елегантни, за България не коментирам, там са най-готините :-)

Но нека премина и към силния пол. То не че толкова се заглеждам по тях, но все пак някои неща се набиват на очи. Например интересния навик да си носят костюмите през цялото време, даже и събота и неделя. Доколкото разбрах така нагласени мъжете изглеждали по-елегантни и хубави в очите на жените. Надали е само заради това, да не забравяме че тук този атрибут от мъжкото облекло (костюма) се е появил не толкова отдавна и вероятно им се иска да се нагласят и за да покажат че го имат и да се показват в по-представителен вид. Лично мен това не ме дразни, даже ми е леко смешно, но щом на хората им е приятно, защо да не го правят. Странни ми се сториха още и прическите, самия аз просто си нося косата в стил от преди 40 години (Peace, baby, peace), докато тук мъжете носят само късо подстригани коси или такива прилепнали прически, че се чувствам като дошъл от каменната ера. По месните обичаи мъжа има, да го наречем, господстващо положение и след сватбата жената си стои в къщи и му прислужва. Но с навлизането на западния начин на живот (за добро или за лошо) това се променя доста бързо, защото се оказва че някои жени печелят повече от мъжете си и ходят на работа наравно с тях. Кое е добро, кое е лошо, нека други да отсъдят.

И макар че живея в град с многомилионно населения, забелязвам някои неща, от които ми става приятно. Хората тук се стремят да опознаят съседите си, клиентите си, колегите си. Например ако не бях толкова интровертен (винаги съм си мислел обратното) надали бих опознал колегите си в Чехия, освен това, следвайки навика си да хващам хората за слушатели, все си намирах начин и повод да се разговоря и да установя контакт с тях. Тук стига просто да посетиш един магазин 3-4 пъти и вече те познават, вероятно знаят името ти, какво обикновено си купуваш, какво харесват и поддържат с теб чисто човешкия контакт. Ей това ми липсваше и в Германия, Франция и Чехия. Там хората показват една външна учтивост, но по-скоро от някакъв студен тип, сякаш за да отбият номера и да си изпълнят задължението. Тук например колегите задължително идват да се ръкуват с теб, когато влизат в стаята, поздравяват, интересуват се как си. Обграждат те с внимание и се чувстваш като част от едно голямо семейство. Чувствам се обграден с внимание и така ми е по-лесно да преодолея самотата.

Хората тук са отворени за новото, интересуват се, питат. Например, когато ми купуваха билет до България за да ми запазят място в самолета се оказа че трябва да имам Miles&Smiles карта (която имах) и на околните им стана много интересно що за карта е това и каква и е идеята. И хората, на които би им послужила веднага тръгнаха да се регистрират за тази карта. Това е само един страничен пример, разбира се, но бях впечатлен от това колко бързо новото си пробива път. И сякаш се опитва да измести някои закостенели представи, наложени от времето. Дали е на добре или на зле само времето ще покаже.

Щастлив и малко ядосан съм от един факт. Тук заради дългото руско влияние повече от 90% от хората говорят руски. Това ми помага много, защото както е известно английския не ми е от силните страни. И мога да разказвам вицове, историйки, въобще да си комуникирам нормално. Не е като Чехия, където трябва да си говориш с тях на родния им език, защото чуждите езици не са толкова разпространени, и макар че са учили руски е по-добре да не проговаряш на него (разни там исторически причини). Тук само ме хваща яд когато не мога да се сетя някоя дума, особено в случаите когато съм я забрави. Но постепенно от дълбоката памет излизат думички и изрази и се отпускам да плещя. Не напразно съм чел Гогол на руски и мога спокойно да си чета рани вестници и книги на този език. Убедих се (за кой ли път) че езиковата бариера може да е много по-сериозна пречка (поне за мен) от разлика в култура, обичаи, външен вид и всякакви такива дреболии.

П.П. И както се казва: Очаквайте продължение.....

П.П.П. Май от пътепис стана по-скоро лично словоизлияние, но нейсе :-)

Няма коментари: