понеделник, 30 юли 2007 г.

Ето няколко нови кратки публикации, които написах в последно време, надявам се да са полезни на някого
Here are some new short publication i write in last days, hope will be helpful for someone
Manual to use Veritas volume manager
Sample commands for working with Linux LVM
Creation of sample zone in Solaris for hosting apache
How to create package in Solaris
Patch management in AIX
Installation of Oracle database 10g on RHEL 5

Връзка към предишните публикации
Link to previous publications

неделя, 29 юли 2007 г.

От близо надалеч - Нравите (продължение)

Както винаги все не ми идва тръпката за писане, но сега (един след полунощ) не ми се спи, прекалено горещо е (20-22 градуса) за спане и сметнах че не би било лошо да взема и да попиша.

Нравите на местните жители са ми интересни, особено ако ги сравнявам с тези на хората от централна и западна Европа. Например мъжете се здрависват винаги, даже и да не са толкова близки, а прегръдката и даже целувката не са нещо необичайно, даже се смята за нормално и е признак на близки, приятелски отношения. Интересен е факта че мъже и жени не се ръкуват, макар че се поздравяват винаги. Явно тук различията са заложени по-силно отколкото другаде и физическия контакт се смята за подходящ само за мъже и жени, които са в, да го наречем, по-интимни отношения. Това би могло силно да учуди един французин, за който целувките са нещо нормално и обикновено нямат сексуален привкус. От друга страна здрависването и особено прегръдката биха почудили един немец, защото доколкото има наблюдения те пък избягват физическия контакт. Мъжете се носят прилично облечени за да се харесат на нежната половина. Тук е просто невъзможно да откриеш някой в хипи стил, освен моя милост, когато маа гащи по улиците. От друга страна жените проявяват невероятна фантазия и трябва да призная много добро чувство за мярка и вкус и се гласят като че ли ще ходят най-малкото на бал. Но младото поколение (студентки и ученички) като че ли позагърбва тези обичаи и често предпочита удобното пред ефектното. Възможно е и навлизането на западния тип цивилизация и начин на мислене да си казват своето. За разлика от Чехия тук жените се грижат много старателно за обезкосмяването на откритите части на тялото си. Не бих могъл да съдя от личен опит за закритите части, но доколкото съм чувал за Ориента и те са старателно „обработени“ (що ли съм такъв фен на евфемизмите). Казано с малко думи – чисти, сресани, нагласени. За съжаление това важи основно за коренните жители на Баку, защото покрай конфликта с една съседна държава има много пришълци за които горните думи невинаги са приложими. Друг факт, свързан с пришълците е чистотата на града. Вярно е че наличието на непрекъснат вятър не помага за поддържането, но за да вървиш по улица поне до известна степен чиста по западен стандарт трябва да се разходиш в осем сутринта, скоро след като са минали хората от чистотата. Аналогично е и положението с кофите за боклук, които сякаш с магическа пръчка се пълнят за отрицателно време и обикновено са в заринато състояние.

Друг факт, който започваш да забелязваш скоро след като започнеш да работиш с местните е особеното им чувство за отговорност. Една работа може да се влачи със седмици и за да бъде свършена, трябва да подлагаш на натиск съответните хора почти постоянно. До голяма степен липсва отговорност и организираност. Отдавам това на преминалите социалистически времена и основополагащия принцип тогава „Ден да мине, друг да дойде“. Разбира се подобно отношение към работата не е рядкост и в милата ми родна страна, но сравнявайки нещата с държави и организации, поддържащи ред и дисциплина, то крайния резултат не е в полза на неорганизираността.

Следващ факт, който би подразнил повечето хора (включая и мен) е липсата на ред и по-точно в контекста на опашките. Поради неизвестна причина тук понятието опашка и ред май са непознати. Всички се бутат, пререждат, минават отстрани сякаш спестяването на една минута или изпреварването на един човек ще има съдбоносно значение за тях. Както по-горе споменах това донякъде се дължи на наличието на многото хора от провинцията (щерко моя ненагледна, и аз ли започвам да се дразня от провинциалистите?). Освен това имат и влияние предишни времена, когато нещата се свършваха бързо и нямаше за всички. Но аз продължавам да се дразня и да ми става неприятно. Аналогично е поведението на немалко индивиди, движещи се по улиците сякаш са тежкобронирана машина и несъобразяващи се с другите, камо ли с жените. Въобще тук да дадеш път на жена или момиче е такова изключение че често те гледат като извънземен. И елементарното „благодаря“, „моля“ и подобни не са сред модните тук думички. Но ако ги използваш ти се радват искрено и отговарят по подобен начин. Като цяло възприемат новото и хубавото доста бързо, но всичко си иска време.

И следващия навик лично ме дразни много. Поради необясними за мен причини тукашните хора обожават да се струпват на възможно най-неподходящите места. Например имаш намерение да излезеш от сграда през нейния изход и откриваш там групичка, застанала там в сладък разговор или просто зяпайки в една посока. И следва време на разместване на хората за да ти направят път и т.н. Или запътил си се към банкомата за да си изтеглиш пари (тук не е много хигиенично да пазаруваш с кредитна или дебитна карта в магазина, да не говорим че не са толкова много местата, където ги приемат) и откриваш там няколко души просто седящи си там и май чакащи нещо (да стане). Не че ще надзъртат над рамото ти за твоя пин код, но сякаш са ти бодигардове и те пазят да не ти се случи нещо. Много е изнервящо и дразнещо. Подобни стълпотворения се случват по средата на тротоара и на много други неособено подходящи места. Странно и абсурдно е, освен това в такива случаи навлизат в личното ми пространство, което е особено неприятно, но явно тук неговия радиус (на личното пространство) е доста по-малък.


И разбира се следва продължение...

понеделник, 18 юни 2007 г.

От близо надалеч - Нравите


Отлагам писането на този пътепис една седмица най-вече от мързел. А и се опитвам да избистря в ума си думите и изразите, то не че съм кой знае какъв писач, но все пак.

Покрай завършването на един важен проект с колеги ходихме по нощни заведения. Това си беше геройство за мен, защото не съм любител на подобни забавления и късно вечер никак не е лесно да бъда замъкнат някъде, особено в компания на не толкова познати хора. Първото посещение беше на кръчма английски тип. Не знам защо тук сервитьорите са толкова странни? Попитахме за водка от определена марка и след като се оказа че я имат в наличност – нищо. Трябваше да викнем отново и този път твърдо да кажем че я искаме. И когато бутилката свърши се оказа че няма втора такава. Което ме наведе на мисълта че тук май държат само по една бройка от вид. Което си е странно, но май местните не са свикнали да „обслужват туристи“. Но при разумни инвестиции и добра програма за развитие тук туризма може да намери златно средище, най-малкото заради наличието в държавата на седем от наличните на Земята девет климатични пояса. Но темата ми беше за заведенията. След като хапнахме и пийнахме дойде реда на баровете. Първия, който посетихме беше близо до „Кулата на девиците“. Готино заведение, разнообразието от алкохол може да съперничи на което и да е западно такова, доста прилично оборудван, много огледала. Барманката и помощникът й (доколкото разбрах чужденец) изпълняваха почти всякакви прищевки, включително и моята рецепта – Бакарди и Гордън драй джин. Е, музиката беше по-силна отколкото би ми било приятно, но не беше ориенталска. Но в един момент пуснаха и такава. Оказа се че това не е само заради слуховите възприятия. В барчето се развихри една танцьорка на ориенталски танци, младо, слабичко, но с много приятни форми, момиче. Ех, европейки, вие, просто не знаете нищо за това как да привлечете вниманието на един мъж. Силно препоръчвам на всеки мъж, който държи поне малко на себе си, поне веднъж в живота си да гледа такъв танц. Не съм и предполагал че мъжката сексуалност може да бъде „заинтригувана“ до такава степен от един танц. Е, в конкретния случай имаше малко странна смесица между източни и американски нрави т.е. пъхането на банкноти в бикините и сутиена на танцьорката. Но не бих желал да си кривя душата и си признавам че беше много приятно. И за да разсея някои предположения и съмнения държа да отбележа че танцьорката е само такава и не предлага „услуги“ от друг характер. След няколко тоста аз реших за себе си че опиянението ми е достатъчно и не е разумно да подлагам на по-голямо изпитание ензимите в организма си (тези, които се грижат за разграждане на алкохола) и мирно и кротко се прибрах в къщи. Останалите от групата са продължили в още заведения, но след като не съм бил очевидец предпочитам да не коментирам.

На следващия ден ме чакаше още едно интересно преживяване – един колега се женеше и бяхме поканени на сватба. Като начало тук сватбата е голямо събитие и даже към вида на поканите се отнасят с достатъчна сериозност. И макар че вида на поканите говори по-скоро за ориенталска пищност и обикновено им липсва европейския финес и елегантност те обикновено са малки произведения на изкуството. Самата сватба беше в ресторант в покрайнините на града. В случая думата подвежда, защото става въпрос за комплекс в който се проведоха едновременно 3 сватби. Това, което ме порази още на входа беше наличието на 5 броя живи фламинга, разхождащи се в едно езерце и полянка. Освен това по целия път до залата, както и вътре имаше специално ангажирани хора, които насочваха гостите. За размера на залата не се наемам да коментирам, на мен ми се стори доста голяма, но нека всеки си направи сам изводите от снимката, която свалих от поканата. Направи ми впечатление че както и у нас гостите се разделят на такива на младоженеца и такива на булката (поне що се отнася до масите). За разлика от повечето сватби на които съм бил тази беше доста посетена, гостите бяха повече от 350. Този факт, пречупен през мирогледа на един западняк би изглеждал абсурдно, даже и за нас българите би било малко прекалено като бройка, но тук хората са си запазили близки приятелски и роднински връзки. Явно остарявам, защото това ми изглежда много по-човешко и нормално, сравнено с изолацията и отчуждеността, ширеща се на Запад. А и може би балканския ми характер да ми помага да се чувствам по-близо до този „ориентализъм“ отколкото студенината с която лично съм се сблъсквал при пребиваването си в Чехия, Франция и Германия. Младоженците бяха поставени на издигнат подиум, само те двамата, като царски особи. Това ми се стори интересно хрумване, макар и с леко източен привкус. Масите бяха за около 15 души и просто бяха претрупани с хапване и пийване. И тъкмо когато се чудех какво ли пресягане (и цапане, защото се бях изтупал с костюм :-) ще настане, бях зарадван от един интересен факт. За сервиране си имаше сервитьори (егати и тафталогията), които като орли следяха зорко какво става на масата им и просто летяха за да те обслужат. Интересно беше че всички те бяха само мъже. Тогава забелязах че са ми сложили бездънна чашка за водка, тъкмо я изпия и след секунди тя пак е пълна, пак я опразна, тя пак се напълни (или някой я напълни). Скоро се отказах от опитите си за я приключа и се отдадох на вино. За да бъда честен трябва да кажа че по мое мнение местните имат много странни идеи за вината. Това, което за тях е полусухо на мен ми се стори сладко почти като десертно вино. За съжаление нямаше нормално сухо на масата, та се наложи да си преглъщам месата с по-сладичка напитка, но нейсе. А меса и салатки имаше бол – а всеки вкус и мерак, като само се изключи свинското (все пак съм в мюсюлманска страна и тук то не е „на почит“). Но за сметка на това месата бяха приготвени в толкова различни ястия и форми, само човек да има три стомаха. Освен това трябва да отбележа че повечето ястия ми бяха много вкусни, което съчетано с моята голяма капризност по отношение на яденето трябва да говори достатъчно за качествата на готвачите. За накрая не се разминахме без торта и сладолед.

Но стига съм говорил за стомаха си, нека поразкажа какво друго стана на сватбата. Тук нямаше дарове в конвенционалния смисъл на думата. Просто който иска да даде нещо на младоженците отива до две кутии (по една за мъже и жени) взима от предвидени за целта пликове, поставя там известна сума и (ако иска) си написва името отгоре и пуска плика в кутията. Това всъщност ми напомня моята собствена сватба, където бяхме възприели подобен метод за „изказване на почитания“. Такъв modus operandi ми се струва напълно нормален и естествен, даже и като го сравнявам с обичаите в някои страни да правят списък с подаръци, които биха искали да получат. За танците имаше нает оркестър, който наред с местните танци и мелодии свиреше и разни готини парчета от западния и руския поп и рок. Това, което ме удиви беше ентусиазма с който млади и стари танцуваха народните си танци. Тук хората явно не са се отделили от корените си и държат много на тях. Почти всички хора танцуваха и се веселяха много, особено внимание се отделяше на танците на младоженците, тук явно си имат обичаи, които продължават да спазват. На мен лично ми беше малко трудно да си намеря подходяща дама за бавните танци, явно тук те не са много популярни (танците, не дамите) и нямат голям опит с тях (дамите, не танците), но беше забавно, потанцувах, поговорихме си колегите (но не и за работа, тук не е прието така). Като цяло вероятно тази сватба на която присъствах беше смесица между новото и старото, между изтока и запада, но не мога да си кривя душата – беше хубаво и си изкарах приятно.

Няма и съмнение че следващия пък когато ме поканят ще отида да почета такова приятно събитие.

П.П. И отново: Очаквайте продължение.....

вторник, 12 юни 2007 г.

Почина Богомил Райнов (оригинала), вечна му памет

понеделник, 21 май 2007 г.

И отново нещо много тъжно

15-годишното момче, което на 15 май се хвърли под влака Септември-Пловдив, се е самоубило от бедност (оригинала)
Не знам на къде отива този свят и по-конкретно тази държава? Как може да се стигне до там някой, още повече дете да се самоубие от бедност?
Да говоря и пиша повече май е излишно...
П.П. (12.06.2007) И сякаш за да ме натъжат още повече:
Дете в кома, друго - мъртво след родителски побои (оригинала)
перефразирайки една известна фраза - Quo vadis homine?

От близо надалеч - Градът

Да се говори за Баку не е лесно. Като за начало това е град с повече от три милиона жители. При условие че Азербайджан има население по-малко от България това означава много неща. Освен това близостта до морето променя много от представите за столица на държава, намираща се официално в Европа. Първото нещо с което се сблъсква всеки новопристигнал е миризмата на нефт. Тя те посреща още по пътя от летището, слаба, неособено натрапчива. След няколко часа свикваш и даже не я усещаш. Нормално е да я има, защото част от преработвателните мощности се намират буквално в чертите на града. Между другото нефтени кули се забелязват на най-странни места, като частни дворове, в близкия шелф, както и самотни постройки току покрай пътищата. Нефтът е може би най-сериозното перо в бюджета на Азербайджан.

Другото са различните хайвери от есетрови риби – Каспийско море е пълно с тях. Доколкото съм чел тази държава има най-големия световен износ на черен хайвер в света. И тук, стига да си фен, можеш да намериш най-различни и то висококачествени хайвери на съвсем прилични цени. Освен това човек може да си намери риби, приготвени по най-различен начин, в много магазини и ресторанти. Макар лично аз да не съм фен на рибата си признавам че тук умеят да ги готвят и на няколко пъти ми се е услаждало много да си хапна есетра или моруна.

Името на града всъщност не е Баку, а Баки (Baki). За тук спокойно бих могъл да кажа че е рая на мобилните комуникации. Буквално всеки втори магазин в центъра е свързан пряко или косвено с мобилните телефони. Тук спокойно можете да откриете телефонни апарати от зората на GSM-мите както и най-новите модели и то на съвсем прилични цени. Освен това наличието на три GSM оператора говори достатъчно само по себе си, обикновено по-ниски от българските. Тук това е мода, мания, въпрос на престиж и положение в обществото. Да имаш телефони поне в два от операторите се смята за напълно нормално. Различните игри, гласувания, мелодии и т.н. са на голяма почит, но май местните фирми не са се усетили за тази пазарна ниша и пазара е почти девствен от към такива глезотийки.

В града прави впечатление и нещо друго странно. Тук въпреки усилията на хората, много трудно се поддържа чистота. Липсата на достатъчно кошчета и кофи, някои навици от съветско време не оказват положително влияние върху приятния външен вид на града. Както и не на последно място постоянния вятър, който допринася доста ефективно за придвижването на всичко, което не е закрепено или поставено в кофа, на дълги разстояния. Сравнението с други столици като Париж, Лондон, Прага, Виена и даже София не е в полза на Баку. И въпреки очевидния факт че всяка столица обикновено е по-мръсна от другите градове, не смея да си помисля какво е в провинцията. Например, макар че има кошчета за цигари на буквално всеки 20 метра, фасовете се откриват по-скоро на тротоара и улиците. В понеделник сутринта виждам до блока в който живея затрупана кофа за боклук и два пъти повече отвън отколкото вътре.

Друг факт, който поне на мен ми направи силно впечатление е почти пълната липса на домашни любимци като кучета, котки и т.н. (поне сравнено с Чехия). Тук-там се намират разни улични котки, малко лелки, разхождащи някакви кученца, някой и друг представител на улична превъзходна и това е всичко. Така май е по-добре, поне що се отнася до уличните кучета.

Но това, което ще направи впечатление на всеки е просто ужасното движение. Улиците тук са тесни, доста от тях направени еднопосочни, но явно колите са прекалено много за този град, особено за центъра. Спазването на правилата за движение е изключение, валидно основно за светофарите. Пешеходците (като мен самия) сме силно неоправдани, налага се постоянно да се оглеждаме, ослушваме и да преминаваме на прибежки. Наличието на зебра за местните е май просто някаква цапаница на асфалта, а не указание за шофьора. Колите се карат доста бясно и се изпреварват отляво, отдясно, само дето не са започнали да се прекачат. Тук се смята за особено престижно да имаш някакъв идиотски звук на клаксона, а отгоре на всичко тук използват звуковия сигнал за щяло и нещяло. Друга неволя на местните шофьори е намирането на място за паркиране в центъра. Интересна особеност са комбинираните „охраняем паркинг – авто-мивка“. Разни хора си заплюват дадени места за паркиране и си ги охраняват (поне не са въоръжена охрана), като междувременно за няколко маната може да ти измият колата. Колкото до миенето, обикновено това е нещо, което трябва да се прави на няколко дни, защото праха, който се вдига от вятъра не допринася особено положително за чистотата на колите. А ако се изръсиш към 30 маната ще имаш място за паркиране за целия месец. Е, такова нещо като фактура, бележка, някакъв друг документ – забрави. Тук немалко неща стават само на честна дума.

Като архитектура самия град е много интересен. Някаква странна смесица от сгради в силно ориенталски стил примесени с типично сталиниски постройки, панелни блокове от близкото минало, частни домове стил „местна прогимназия“ на по 3-4 етажа, очукани и пристроявани къщички стил кирпич, небостъргачи от стъкло и алуминий. Доста от сградите са поочукани, олющени и неподдържани. Но строителството и ремонтите текат с пълни сили даже и в събота и неделя (и не ми дава да си подремна следобед). Интересно е че камъка е доста често използван строителен материал. За съжаление тук основно се прилага някакъв варовик, който след известно време потъмнява и се опушва и се налага да се почиства и то ръчно. Макар че близо до центъра има един площад целия покрит с полирани мрамори и гранит. Много е красив, но не знам какво става когато го напече слънцето...

Като цяло града предоставя доста противоречиви гледки, като например хубаво изглеждащото летище и позапусната, поочукана и овехтяла централна гара. Както гладко асфалтираните булеварди покрай морето и тесните улички само 50 метра по в страни видели покритие за последен път май преди двайсетина години. Като цяло град, който е интересно да видиш, но не съм сигурен толкова приятен за живеене.

П.П. И както се казва: Очаквайте продължение.....

четвъртък, 17 май 2007 г.

Ето няколко кратки публикации, които написах в последно време, надявам се да са полезни на някого
Here are some short publication i write in last days, hope will be helpful for someone
Suggestions and ideas about filesystem sizing on Solaris
How to prepare sample jumpstart server
List of Solaris commands for process management
How to create backup boot diskette in Solaris 10 x86

понеделник, 30 април 2007 г.

Тъжна вест

Преди няколко дни почина може би май-великият съвременен музикант - Мстислав Ростропович. По странна ирония, той е роден в Азербайджан. Надали светът ще оцени какво е загубил. Вечна му памет

Пътеписи: От близо надалеч - Хората

Тръгвайки за насам (Баку, Азербайджан) се бях приготвил да пристигна на някое странно и далечно място, изпълнено с хора, различни от тези с които съм се сблъсквал до сега. И първите дни сякаш страховете ми се оправдаха. Но не ми трябваше много време за да се огледам, ослушам и да видя, че хората са си хора, взаимоотношенията са си човешки и няма нищо толкова различно и странно, че да не мога да го разбера и приема.

За начало малко генетика. Хората тук са сякаш странна смесица на няколко типа, могат да бъдат открити руси, по-скоро славянски тип дошли явно от Русия, преобладаваща част тъмнокоси, с мургава кожа, вероятно това са типичните азери. Освен това се усеща и немалко присъствие на черти от монголоидната раса, което първоначално малко ме учуди, но имайки предвид наличието на такива народности в бившия Съветски Съюз, нещата си дойдоха на мястото. Стори ми се интересен факта че средния ръст на хората е по-малък от този, който наблюдавам в България и който видях в Чехия, Словакия и Германия. Вероятно влиянието на монголоидната генетична нишка, както и разните племена е повлияло достатъчно и акселерацията не успява да компенсира този белег. В лицата на хората липсва тази болезнена (поне за мен) белота, розовост, избиваща до червенина, каквато може да се срещне доста често в Чехия и Германия, по-скоро са матови, правейки нежната половина да изглежда още по-привлекателна. Даже и в случаите на народности като лезгините (които живеят и по тези земи), бялата кожа е по-скоро с млечен оттенък, приятно контрастиращ с обикновено черната коса.

Та говорейки за нежната половина не мога да не спомена че тук жените са хубави. Не говоря за това че има хубави жени, това се случва навсякъде, просто повечето са хубави. Вярно е че хубостта е по-скоро източен тип, с примеси от ориенталска хубост, но са си хубави (почти като българките). И това, което ми направи толкова силно впечатление тук е че жените и момичетата се гласят. Да, както у нас, тук се обличат хубаво, контят се. Това е нещо, което не съм виждал нито в Чехия, нито в Германия, Франция, Словакия или Обединеното кралство. Да ме прощава Запада, но голямата част от жените там ходят развлечено, неугледно и се сещат да зарадват мъжкото око само ако излизат вечер на някое по-представително място като ресторант, театър или нещо такова. Вярно е че тук вкуса е малко по-различен от моя, избива повечко ориенталщина, но както казах не е нещо с което човек не може да свикне. И даже след време започваш да се наслаждаваш на тази пищност. Не знам каква е модата на женските обувки сега, но ми направи впечатление че тук са много популярни пантофките, особено сред младото поколение. Леки и удобни, те дават явно възможността да е движат лесно, леко и приятно. Бидейки в ислямска страна очаквах повече жени и момичета да носят кърпи на главите си, които да скриват косите им. Е, има и такива, даже видях едно момиче, което беше покрито изцяло и нищо не се виждаше, но като че ли това са по-скоро изключения. Освен това явно е много модерно тук да носят три-четвърти панталони с чорапи отдолу. Сигурно е удобно, освен това гали мъжкото око. Но тази освободеност в облеклото и понякога в държанието не се разпростира върху секса и междуполовите отношения. Докато в Чехия например е нещо нормално да срещнеш двойки, които се отдават на известни интимни отношения по улици, градинки и заведения (даже и моносекс двойки), тук такива наблюдаването на междуполови отношения на публично място е по-скоро изключение. Трудно ми е да съдя кой модел ми е по на душата. И накрая, но не последно, тук жените са много по-елегантни от Чехия, особено що се отнася до долната част на гърба. Явно това е едно от последствията на „цивилизацията“, защото там жените и момичетата си бяха направо дебели, тук са по-скоро елегантни, за България не коментирам, там са най-готините :-)

Но нека премина и към силния пол. То не че толкова се заглеждам по тях, но все пак някои неща се набиват на очи. Например интересния навик да си носят костюмите през цялото време, даже и събота и неделя. Доколкото разбрах така нагласени мъжете изглеждали по-елегантни и хубави в очите на жените. Надали е само заради това, да не забравяме че тук този атрибут от мъжкото облекло (костюма) се е появил не толкова отдавна и вероятно им се иска да се нагласят и за да покажат че го имат и да се показват в по-представителен вид. Лично мен това не ме дразни, даже ми е леко смешно, но щом на хората им е приятно, защо да не го правят. Странни ми се сториха още и прическите, самия аз просто си нося косата в стил от преди 40 години (Peace, baby, peace), докато тук мъжете носят само късо подстригани коси или такива прилепнали прически, че се чувствам като дошъл от каменната ера. По месните обичаи мъжа има, да го наречем, господстващо положение и след сватбата жената си стои в къщи и му прислужва. Но с навлизането на западния начин на живот (за добро или за лошо) това се променя доста бързо, защото се оказва че някои жени печелят повече от мъжете си и ходят на работа наравно с тях. Кое е добро, кое е лошо, нека други да отсъдят.

И макар че живея в град с многомилионно населения, забелязвам някои неща, от които ми става приятно. Хората тук се стремят да опознаят съседите си, клиентите си, колегите си. Например ако не бях толкова интровертен (винаги съм си мислел обратното) надали бих опознал колегите си в Чехия, освен това, следвайки навика си да хващам хората за слушатели, все си намирах начин и повод да се разговоря и да установя контакт с тях. Тук стига просто да посетиш един магазин 3-4 пъти и вече те познават, вероятно знаят името ти, какво обикновено си купуваш, какво харесват и поддържат с теб чисто човешкия контакт. Ей това ми липсваше и в Германия, Франция и Чехия. Там хората показват една външна учтивост, но по-скоро от някакъв студен тип, сякаш за да отбият номера и да си изпълнят задължението. Тук например колегите задължително идват да се ръкуват с теб, когато влизат в стаята, поздравяват, интересуват се как си. Обграждат те с внимание и се чувстваш като част от едно голямо семейство. Чувствам се обграден с внимание и така ми е по-лесно да преодолея самотата.

Хората тук са отворени за новото, интересуват се, питат. Например, когато ми купуваха билет до България за да ми запазят място в самолета се оказа че трябва да имам Miles&Smiles карта (която имах) и на околните им стана много интересно що за карта е това и каква и е идеята. И хората, на които би им послужила веднага тръгнаха да се регистрират за тази карта. Това е само един страничен пример, разбира се, но бях впечатлен от това колко бързо новото си пробива път. И сякаш се опитва да измести някои закостенели представи, наложени от времето. Дали е на добре или на зле само времето ще покаже.

Щастлив и малко ядосан съм от един факт. Тук заради дългото руско влияние повече от 90% от хората говорят руски. Това ми помага много, защото както е известно английския не ми е от силните страни. И мога да разказвам вицове, историйки, въобще да си комуникирам нормално. Не е като Чехия, където трябва да си говориш с тях на родния им език, защото чуждите езици не са толкова разпространени, и макар че са учили руски е по-добре да не проговаряш на него (разни там исторически причини). Тук само ме хваща яд когато не мога да се сетя някоя дума, особено в случаите когато съм я забрави. Но постепенно от дълбоката памет излизат думички и изрази и се отпускам да плещя. Не напразно съм чел Гогол на руски и мога спокойно да си чета рани вестници и книги на този език. Убедих се (за кой ли път) че езиковата бариера може да е много по-сериозна пречка (поне за мен) от разлика в култура, обичаи, външен вид и всякакви такива дреболии.

П.П. И както се казва: Очаквайте продължение.....

П.П.П. Май от пътепис стана по-скоро лично словоизлияние, но нейсе :-)

петък, 27 април 2007 г.

Радвайки се на живота....

Като начало днес бях зарадван с една много бърза реакция и билет за София. Не съм очаквал чак толкова бързо да стане и съм благодарен на хората, които ми помогнаха (не ми се ще да цитирам имена поради ред прочини). Е, ще трябва по-късно да се обадя за да ми запазят място до пътеката (там се чувствам най-удобно), но това са бели кахъри. Пътуването ми ще продължи почти 13 часа, но ме открехнаха за място на летището на Истанбул, където има контакт и безплатна безжична връзка, което означава че ще мога да си прекарам времето приятно :-)
Другото, което ме възрадва сутринта беше едно писание в блога на малката ми щерка. Там съм представен и описан по един доста достоверен начин, изключая разни дребни факти като например че не съм само "калкулатор с гласово набиране", но и нещо като говореща и ходеща енциклопедия. Тъй, де, да се самопохваля, че циганката умря. Освен това покрай Toy Dolls и Nightwish (имам им пълната дискография) \m/ съм фен на ABBA, Edith Piaf, Elvis (The King), Adamo (и френската естрада като цяло), Celentano (и италианската музика), класика и какво ли още не. За това, че си умирам да хвана някого за канарче си е вярно, но се опитвам в последно време да не засипвам хората с толкова информация и лични разсъждения. Но не е лесно, какво да се прави - професионална деформация (и даскал съм бил)
За всички интересуващи се съм намислил да напиша в няколко части един пътепис за Азербайджан. Интересна страна, интересни хора, обичаи и т.н. Както се казва "Очаквайте включване" :-)

петък, 13 април 2007 г.

пари и малко уважение

Току що получих "веселата" информация че предишната ми фирма няма да ми плати премиални за миналата година, защото съм я бил напуснал. И проблема бил че голямата компания не били отпуснали пари за мен. Не знам просто какво да кажа, работих известно време за тази (голямата) и нещо ми се струва малко вероятно да са ме оставили без парите заради напускането ми. Както и да е, пари се печелят, но ме подразни отношението.

четвъртък, 12 април 2007 г.

Малко ново, малко старо

Живота ме запрати в Баку. Нелош град, приятни хора, сериозна работа. Като ново начало реших да си сменя платформата за блог. То не че пиша толкова често, но... тук като че ли се чувствам по-удобно. Надявам се скоро да спретна една галеерийка за феновете на виртуалните разходки из света.
П.П. Ето и обещаната галерия:
http://www.flickr.com/photos/25856401@N00/tags/baku/