Dubito, ergo cogito. Cogito, ergo sum

 Следващото посещение в списъка ни беше двореца Лирия. Да си призная честно след като видях Ескориал бях свалил очакванията си доста ниско. Още повече имайки предвид какво видях като архитектура в Мадрид не очаквах кой знае какво. Но никога не е късно човек да бъде изненадан.  Най-видния представител на тази фамилия е дукеса Алба. Родена María del Rosario Cayetana Paloma Alfonsa Victoria Eugenia Fernanda Teresa Francisca de Paula Lourdes Antonia Josefa Fausta Rita Castor Dorotea Santa Esperanza Fitz-James Stuart Silva и тя беше най-титулованата благородническа особа в целия свят. ( снимка Уикипедия, By Aurora lemos - Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=88671558 ) Пред нея Английската кралица и краля на Испания бяха като "бедни" роднини (по отношение на благородничество). Тя притежаваше повече от 50 титли и няма да ми стигне мястото тук за да ги изброя. Била е 14 пъти Грант (най-високата степен на благородничество в Испания). Фамили...

 Тук следва едно много ранно ставане (а тези, които ме познават знаят как не обичам ранните ставания), закуска и отново посещение на забележителност. Това, което отивахме да видим е двореца/манастир Ескориал. Само да вметна че лично аз бях с много големи очаквания, имайки за база дворците във Франция и Италия. Но за това по-късно. След кратка разходка (това е добър начин за придвижване в Мадрид за по-къси разстояния) до туристическата агенция и разговори със служителите там се събираме малка групичка и поемаме към транспорта. Как да е разбирам защо автобуса е паркирал на такова разстояние от офиса (там има подземен паркинг). Но защо не дойде до офиса да ни вземе, а ние трябваше да изминем доста разстояние, да стигнем до този паркинг и там да се качим. До офиса на фирмата има улици по които може да се мине и би било много по-добре ако автобуса дойде и ни качи от офиса, спестявайки ни маратона. Това е само едно от немалкото неща, които дразнят нормалния човек (фирмата е Julià Travel...

 Това пътешествие беше планирано от доста време и ето, дойде момента да го осъществим с моята половинка. Подготовката беше сериозна, проучени бяха доста материали, страници, книги и имайки план го осъществихме. В началото беше пътуването. Малко по-дълго от поносимата граница, но все пак достатъчно удобно. Пристигнахме успешно в Мадрид, летище Barajas и това постави началото на едно доста интересно и предизвикателно пътешествие. Като начало не мога да кажа много добри неща за самото летище. Да, граничния контрол е автоматизиран, работи добре. Но до тук с добрите новини. Повечето надписи (когато ги има) са на испански, което не помага много на чужденците. Указателите са често неясни и ако не се движите с останалите пътници рискувате да се объркате, замотаете и да си увеличите излишно пътя. Не знам кой е проектирал това летище, но поради неясни за мен причини е решил да го направи огромно. Разстоянията са неприятно големи, има и пътуване с влакче (което е приемливо имайки предвид подо...

На няколко пъти получих информация за работа от една голяма фирма. Но кой знае защо формата изглеждаше леееко странно. Оставям нещата без коментар: Dear [[RCPT_FIRSTNAME]] [[RCPT_SURNAME]], Please find below all positions newly available with XXXXXXXXXXX, which match one of your job search agents. Best regards, [[COMPANY]] PLEASE DO NOT REPLY TO THIS EMAIL; IT IS SYSTEM GENERATED AND YOUR REPLY WILL NOT BE RECEIVED. ---------------------------------------------------------------- Position title: [[JOB_TITLE]] Reference no.: [[REFERENCE_NO]] Career level: [[CAREER_LEVEL_EXT]] Job type: [[JOB_TYPE]] Business unit: [[DEPARTMENT]] Location: [[LOCATION_DETAILS]] ([[LOCATION]]) Position found by search agent: [[SEARCH_AGENT_NAME]] Further information and application: [[JOBS_URL]]

Малко да се посмеем http://irishsoccerinsider.wordpress.com/

Следствието от големия град е градския транспорт. А тук той е доста добре огранизиран. Има няколко линии на метрото, две линии на трамвая. Нека фактът че са толкова малко не ви заблуждава, линиите са много дълги и покриват почти целия град и при големите скорости с които се движат не е проблем доста бързо да стигнеш до местоназначението. Но интересното са автобусите. Тук има много линии, кръстосващи целия град, движещи се на прилични интервали. Това, което би впечалило един чужденец (но не и британец) е факта че тук автобусите са двуетажни. С височина повече от четири метра, те се носят като лодки с голяма скорост както по широките булеварди, така и по тесни улички. Не знам какви изисквания има към шофьорите им, но майсторското им управление е наистина на висота. Освен това доколкото усещам и самите автобуси са много маневрени, което си е необходимост в теи тесни и криви улици. Интересен е факта че имат само една врата, отпред при водача, но това като че ли е следствие от начина на пла...

Това, което се набива първо в очи е че Дълин е много голям. Не толкова по население, колкото по площ. Това е лесно обяснимо като се вземе предвид факта че повечето къщи и сгради са на два етажа. Това важи и за обществените сгради, магазини и подобни. Единствено в центъра на града и бизнесцентровете могат да бъдат видени по-вече етажи. Това е хубаво, защото позволява на повече зеленина да се промъкне и извиси. А зеленина има наистина много. Не напразно наричат Ирландия Изумрудения остров. Из кварталите няма да срещнете (поне не толкова често) улици с еднакви сгради както във Великобритания, което прави градът по-разнообразен и не толкова объркващ. Центърът на града е странна смесица на архитектурни стилове, от тежкия имперски стил от времето на кралица Елизабет, до стъкло и алуминий. Но тук като че ли нещата са омекотени и не ме дразни както беше в Бърно. Следващия факт, който няма как да не отбележа са кривите улици. И това не важи само за малките квартални улици, но и за широките улиц...