Dubito, ergo cogito. Cogito, ergo sum

Ето няколко нови кратки публикации, които написах в последно време, надявам се да са полезни на някого Here are some new short publication i write in last days, hope will be helpful for someone Manual to use Veritas volume manager Sample commands for working with Linux LVM Creation of sample zone in Solaris for hosting apache How to create package in Solaris Patch management in AIX Installation of Oracle database 10g on RHEL 5 Връзка към предишните публикации Link to previous publications

Както винаги все не ми идва тръпката за писане, но сега (един след полунощ) не ми се спи, прекалено горещо е (20-22 градуса) за спане и сметнах че не би било лошо да взема и да попиша. Нравите на местните жители са ми интересни, особено ако ги сравнявам с тези на хората от централна и западна Европа. Например мъжете се здрависват винаги, даже и да не са толкова близки, а прегръдката и даже целувката не са нещо необичайно, даже се смята за нормално и е признак на близки, приятелски отношения. Интересен е факта че мъже и жени не се ръкуват, макар че се поздравяват винаги. Явно тук различията са заложени по-силно отколкото другаде и физическия контакт се смята за подходящ само за мъже и жени, които са в, да го наречем, по-интимни отношения. Това би могло силно да учуди един французин, за който целувките са нещо нормално и обикновено нямат сексуален привкус. От друга страна здрависването и особено прегръдката биха почудили един немец, защото доколкото има наблюдения те пък избягват физиче

Отлагам писането на този пътепис една седмица най-вече от мързел. А и се опитвам да избистря в ума си думите и изразите, то не че съм кой знае какъв писач, но все пак. Покрай завършването на един важен проект с колеги ходихме по нощни заведения. Това си беше геройство за мен, защото не съм любител на подобни забавления и късно вечер никак не е лесно да бъда замъкнат някъде, особено в компания на не толкова познати хора. Първото посещение беше на кръчма английски тип. Не знам защо тук сервитьорите са толкова странни? Попитахме за водка от определена марка и след като се оказа че я имат в наличност – нищо. Трябваше да викнем отново и този път твърдо да кажем че я искаме. И когато бутилката свърши се оказа че няма втора такава. Което ме наведе на мисълта че тук май държат само по една бройка от вид. Което си е странно, но май местните не са свикнали да „обслужват туристи“. Но при разумни инвестиции и добра програма за развитие тук туризма може да намери златно средище, най-малкото зарад

Почина Богомил Райнов ( оригинала ), вечна му памет

15-годишното момче, което на 15 май се хвърли под влака Септември-Пловдив, се е самоубило от бедност ( оригинала ) Не знам на къде отива този свят и по-конкретно тази държава? Как може да се стигне до там някой, още повече дете да се самоубие от бедност? Да говоря и пиша повече май е излишно... П.П. (12.06.2007) И сякаш за да ме натъжат още повече: Дете в кома, друго - мъртво след родителски побои ( оригинала ) перефразирайки една известна фраза - Quo vadis homine?

Да се говори за Баку не е лесно. Като за начало това е град с повече от три милиона жители. При условие че Азербайджан има население по-малко от България това означава много неща. Освен това близостта до морето променя много от представите за столица на държава, намираща се официално в Европа. Първото нещо с което се сблъсква всеки новопристигнал е миризмата на нефт. Тя те посреща още по пътя от летището, слаба, неособено натрапчива. След няколко часа свикваш и даже не я усещаш. Нормално е да я има, защото част от преработвателните мощности се намират буквално в чертите на града. Между другото нефтени кули се забелязват на най-странни места, като частни дворове, в близкия шелф, както и самотни постройки току покрай пътищата. Нефтът е може би най-сериозното перо в бюджета на Азербайджан. Другото са различните хайвери от есетрови риби – Каспийско море е пълно с тях. Доколкото съм чел тази държава има най-големия световен износ на черен хайвер в света. И тук, стига да си фен, можеш да н

Ето няколко кратки публикации, които написах в последно време, надявам се да са полезни на някого Here are some short publication i write in last days, hope will be helpful for someone Suggestions and ideas about filesystem sizing on Solaris How to prepare sample jumpstart server List of Solaris commands for process management How to create backup boot diskette in Solaris 10 x86

Преди няколко дни почина може би май-великият съвременен музикант - Мстислав Ростропович. По странна ирония, той е роден в Азербайджан. Надали светът ще оцени какво е загубил. Вечна му памет

Тръгвайки за насам (Баку, Азербайджан) се бях приготвил да пристигна на някое странно и далечно място, изпълнено с хора, различни от тези с които съм се сблъсквал до сега. И първите дни сякаш страховете ми се оправдаха. Но не ми трябваше много време за да се огледам, ослушам и да видя, че хората са си хора, взаимоотношенията са си човешки и няма нищо толкова различно и странно, че да не мога да го разбера и приема. За начало малко генетика. Хората тук са сякаш странна смесица на няколко типа, могат да бъдат открити руси, по-скоро славянски тип дошли явно от Русия, преобладаваща част тъмнокоси, с мургава кожа, вероятно това са типичните азери. Освен това се усеща и немалко присъствие на черти от монголоидната раса, което първоначално малко ме учуди, но имайки предвид наличието на такива народности в бившия Съветски Съюз, нещата си дойдоха на мястото. Стори ми се интересен факта че средния ръст на хората е по-малък от този, който наблюдавам в България и който видях в Чехия, Словакия и

Като начало днес бях зарадван с една много бърза реакция и билет за София. Не съм очаквал чак толкова бързо да стане и съм благодарен на хората, които ми помогнаха (не ми се ще да цитирам имена поради ред прочини). Е, ще трябва по-късно да се обадя за да ми запазят място до пътеката (там се чувствам най-удобно), но това са бели кахъри. Пътуването ми ще продължи почти 13 часа, но ме открехнаха за място на летището на Истанбул, където има контакт и безплатна безжична връзка, което означава че ще мога да си прекарам времето приятно :-) Другото, което ме възрадва сутринта беше едно писание в блога на малката ми щерка. Там съм представен и описан по един доста достоверен начин, изключая разни дребни факти като например че не съм само "калкулатор с гласово набиране", но и нещо като говореща и ходеща енциклопедия. Тъй, де, да се самопохваля, че циганката умря. Освен това покрай Toy Dolls и Nightwish (имам им пълната дискография) \m/ съм фен на ABBA, Edith Piaf, Elvis (The King), Ad

Току що получих "веселата" информация че предишната ми фирма няма да ми плати премиални за миналата година, защото съм я бил напуснал. И проблема бил че голямата компания не били отпуснали пари за мен. Не знам просто какво да кажа, работих известно време за тази (голямата) и нещо ми се струва малко вероятно да са ме оставили без парите заради напускането ми. Както и да е, пари се печелят, но ме подразни отношението.

Живота ме запрати в Баку. Нелош град, приятни хора, сериозна работа. Като ново начало реших да си сменя платформата за блог. То не че пиша толкова често, но... тук като че ли се чувствам по-удобно. Надявам се скоро да спретна една галеерийка за феновете на виртуалните разходки из света. П.П. Ето и обещаната галерия: http://www.flickr.com/photos/25856401@N00/tags/baku/