сряда, 28 октомври 2009 г.

Нови галерии

Ето две нови галерии от Ирландия:
Foxrock
Dublin

неделя, 18 октомври 2009 г.

Дъблин – Градът (продължение)

Следствието от големия град е градския транспорт. А тук той е доста добре огранизиран. Има няколко линии на метрото, две линии на трамвая. Нека фактът че са толкова малко не ви заблуждава, линиите са много дълги и покриват почти целия град и при големите скорости с които се движат не е проблем доста бързо да стигнеш до местоназначението. Но интересното са автобусите. Тук има много линии, кръстосващи целия град, движещи се на прилични интервали. Това, което би впечалило един чужденец (но не и британец) е факта че тук автобусите са двуетажни. С височина повече от четири метра, те се носят като лодки с голяма скорост както по широките булеварди, така и по тесни улички. Не знам какви изисквания има към шофьорите им, но майсторското им управление е наистина на висота. Освен това доколкото усещам и самите автобуси са много маневрени, което си е необходимост в теи тесни и криви улици. Интересен е факта че имат само една врата, отпред при водача, но това като че ли е следствие от начина на плащане. Влизайки в автобуса трябва да платиш транспорта. Можеш да го направиш по няколко начина: кеш, но само с монети като обявиш на шофьора до коя спирка си, защото цената зависи от броя на спирките, които ще пропътуваш. Ако нямаш точна сума получаваш една бележка с остатъка, която можеш да осребриш когато искаш в централното бюро на фирмата-превозвач. Можеш да пътуваш с билети, които отново се купуват от централното бюро. Все още не съм разучил идеята на тези билети, но за сега и не проявявам интерес в тази насока. Третия начин е със смарткарта, която е за 30 дни, всички линии на автобусите, има и такива, които включват метро и трамваи, но аз нямам нужда от такава за момента. В момента се разкарвам именно със смарткарта и е много удобно, не се налага да нося един джоб монети за да съм сигурен че мога да си платя транспорта. На втория етаж на автобусите не се допускат правостоящи, което е много разумна идея, защото при някой от завоите можеш да излетиш към стъклото колкото и здраво да си се хванал. Ако автобуса е пълен, шофьора въобще не спира на спирките, освен ако няма някой за слизане. Ако никой не натисне бутона за да покаже че иска да слезе и никой на спирката не махне с ръка автобуса просто подминава и продължава нататък. Спазването на разписанието е малко условно защото още не мога да схвана какво точно означават времевите таблици по спирките. Както в Чехия на спирките не се пуши. Не съм видял какви са глобите, но и се опитвам да спазвам правилата. Като цяло транспорта е добре уреден, покрива всички квартали и ходенето до спирката обикновено не надвишава стотина метра, изключая крайните квартали.
Вчера си направих разходка до морето. За щелта избрах едно пристанище, което се оказа на 15 минути с автобус от мен, в квартал на Дъблин – Dun Laoghaire. От тук тръгва ферибоот до Уелс, Holyhead, който прекосява разстоянието за само два часа (този, който пътува от Дъблин до Ливерпул се разхожда 6 часа) и освен това приема пешеходци. С една дума както си маам гаци мога да си купя билет и да се кача на ферито и да стигна Великобритания. Разбира се пристанището не е само за ферибоота, има пристани за яхти, много яхти. Има и сух док за ремонта им, където можеш да позяпаш основно ветроходни яхти. Изградени са две стени, които почти затварят пристанището и осигуряват спокйни води за яхтите и ферибоота. Като цяло беше интересно и не чак толкова впечатляващо. Снимки от пристанището можете да видите тук.

И както винаги – следва продължение

неделя, 11 октомври 2009 г.

Дъблин – Градът

Това, което се набива първо в очи е че Дълин е много голям. Не толкова по население, колкото по площ. Това е лесно обяснимо като се вземе предвид факта че повечето къщи и сгради са на два етажа. Това важи и за обществените сгради, магазини и подобни. Единствено в центъра на града и бизнесцентровете могат да бъдат видени по-вече етажи. Това е хубаво, защото позволява на повече зеленина да се промъкне и извиси. А зеленина има наистина много. Не напразно наричат Ирландия Изумрудения остров. Из кварталите няма да срещнете (поне не толкова често) улици с еднакви сгради както във Великобритания, което прави градът по-разнообразен и не толкова объркващ. Центърът на града е странна смесица на архитектурни стилове, от тежкия имперски стил от времето на кралица Елизабет, до стъкло и алуминий. Но тук като че ли нещата са омекотени и не ме дразни както беше в Бърно.
Следващия факт, който няма как да не отбележа са кривите улици. И това не важи само за малките квартални улици, но и за широките улици в града и около него. Това се обяснява лесно с исторически причини и неприкосновеността на частната собственост. Посто улиците са били такива преди сто и повече годни и никой не мисли да ги изправя. Дали е добро или лошо нека всеки сам прецени. Говорейки за улиците няма как да не отбележа един факт – тук няма номера на къщите. Има имена. Разбира се има и изключения, но много редки. Това може да е много объркващо за чужденеца (понякога и за таксиметровеите шофьори), но явно хората са свикнали с имената и нямат (отново) интерес и/или желание да променят статуквото. Друго забележително са излетите от бетон тротоари (а и някои улици). Както можете да забележите на снимките бетона се изглажда, подравнява, оформя с желание и прецизност и освен функционален и здрав е и достатъчно естетичен.
Съдейки по квартала в който живея градът е чист. Разбира се почти постоянния вятър не помага много за чистотата, но ако трябва да го сравнявам с Баку, то тук нещата са в порядъци по-добре. Освен това никой (почти) не си разрешава да хвърля боклуци по улиците и въпреки факта че има много малко кошчета по улиците е чисто. Не знам дали големите глоби за нещо, хвърлено на улицата са дали своя ефект или просто хората са съзнателни, но е чисто. Е, не бих сравнявал чистотата с тази на Рен или Суонзи, но да не забравяме че това е столица, а както съм забелязал всички столици са малко или повече мръсни.
Галерията със снимки можете да видите тук

И както винаги – очаквайте продължение

четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Дъблин - Пътуването

Историята започва на Софийското летище. Бях силно почуден от загражденията заради, както по-късно научих, козирката на прехваления Терминал 2. Не стига че са странни, но са и грозни и безкрайно неудобни и тесни. Защо не можем да спретнем нещо малко по-нормално и функционално?
Пристигнах доста по-рано и за мое щастие check-in-а беше отворен и с удоволствие се освободих от задължението да мъкна двете чанти със себе си. Успях да се уредя с двете бордни карти и то с места до пътеката (май страдам от някаква форма на клаустрофобия). След известно размотаване най-сетне се качихме на самолета и там се убедих във впечатлението, което добих на будапещенската автогара – а именно, че унгарките не се славят с кой знае каква красота. Може да са секси или страстни (нямах възможност да го проверя на практика), но красота – не. Полетно време – един час, някакви фъстъчки и сокче, нищо интересно. Е, похвално е че пилота не кацна като пилотираща маймуна, а доволно гладко и спокойно. Даже спирането мина без особено ускорение. След слизане от самолета следвашо обикаляне из разни коридори докато се стигне до транзитна зала. Знам че тези лабиринти се правят с цел скрийнинг, но този факт не ги прави по-малко досадни.
След кратка разходка из транзитна зала отбелязах няколко притеснителни факта: никъде не се пуши, има само три магазина на кръст и две кафенета. Това че имаше безплатна WiFi връзка не може да компенсира предишните факти. Отгоре на всичко опита ми да си купя музикален диск с унгарска музика (Руби Лакатош и/или чардаш би било перфектно) се увенча с неуспех поради факта че на летището не се продава никаква музика. Ще го преживея, но явно няма да се уредя с някакъв сувенир от летището на Будапеща. Разхождах се, проведох няколко чата през скайпа, послушах музика и хайде на следващия самолет.
Този път сред инструкциите имаше и как се слага и оперира със спасителна жилетка. Какво да се прави като ще минаваме покрай или пресичаме голям воден басейн (даже два в този случай). Унгарците минават накратко с видеофилмче, тримерна анимация, в която доста от движенията и фигурите бяха доволно неестествени, но не прекалено. Този път хапването беше някакъв мижав сандвич, сок и кафе. Не че бях толкова прегладнял, но явно за толкова път толкова се полага. Този път положението на седалката ми беше такова че можех да си изпъна краката доста напред без да се притеснявам от нищо. И след два часа и половина кацнах в Дъблин, следваше обичайния лабирин за пристигащи, преминаване на граничен контрол като европеец – лична карта и 15 секунди за анализиране дали не е фалшива и дали е моя, малко чакане (десетина минути) за багажа, кратък път за излизане и такси. Там се оказа че си има нарочни служители, които се грижат за реда при такситата, насочват, помагат и т.н. Метнах се с багажа си, тръгнахме, но пътя, който последва надмина всички ми очаквания – 50 километра. На картата ясно се вижда че летището е в северната част на Дъблин, а квартала, където е хотела ми в южната, но не очаквах да е толкова далеч. Добре че имах телефона на съдържателката иначе шофьора нямаше добра представа къде трябва да отидем. И след кратко обикаляне пристигнах жив и здрав на мястото, нанесох се, изслушах обясненията на съдържателката (словоохотлива дама над средна възраст) и блажено заспах приключвайки един 3000 километров пробег.
И както обикновено – чакайте продължение

П.П. Ето и първата галерия от Дъблин: http://picasaweb.google.com/rninov/Dublin30092009?feat=directlink

петък, 25 септември 2009 г.

Fun, fun, fun

Very interesting post in Wired magazine
www.wired.com

вторник, 15 септември 2009 г.

Първи резултати от Oracle+SUN

Снощи, 15.09 присъствах на доста интересна презентация, водена от Лари Елисън (Oracle) и Джон Фоулър (SUN). В типичния за Лари експресивен стил бе представена една система, съчетание на хардуер и сротидж на SUN и софтуер на Oracle. Системата има 400 GB RAM памет, 5 TB FlashFire кеш на рак и поддържа един милион random I/O операции. Само по себе си това число е огромно. И съчетано с infiniband 40 Gb/s мрежови и сторидж комуникации става още по-впечатляващо. И като черешката на тортата компресията в паметта (на ниво база данни) успява да вкара in-memory транзакции в границите на 15 терабайта. Българската следа бе под формата на споменаване на МТЕЛ като една от фирмите, където е инсталирана такава система. Доста бе наблегнато на безпроблемното разширяване на системата чрез просто добавяне на втори, трети и т.н. ракове. И всичко това за скромните около 2.3 милиона долара.
П.П. Малка корекция, цената, посочена от мен е за два рака

Next round in process of SHA-3 selection

According to the NIST site are chosen candidates for second round of SHA-3 competition: BLAKE, Blue Midnight Wish, CubeHash, ECHO, Fugue, Grøstl, Hamsi, JH, Keccak, Luffa, Shabal, SHAvite-3, SIMD, and (my favorite) Skein
For more info take a look here: http://csrc.nist.gov/groups/ST/hash/sha-3/Round2/submissions_rnd2.html
More info about Skein: http://www.skein-hash.info/

понеделник, 14 септември 2009 г.

Нов стандарт 802.11n

Стандарта 802.11n вече е утвърден: http://www.businessweek.com/the_thread/techbeat/archives/2009/09/at_last_ieee_ap.html

вторник, 8 септември 2009 г.

Защита на домашна WiFi точка на достъп

Ето един индиректен диалог, който може да помогне да постигнете максимална сигурност на вашата WiFi AP

Човек1: I use a 63-character fully-random (generated) password, stored in a TrueCrypt volume on a flash drive that's only ever plugged into the machine when that password is needed. (Pretty much just because I haven't had much else of importance to put on that particular one yet.)

Еее, само това ли? Тц,паролата за Truecrypt volume-a трябва да се пази на втора флаш памет криптирана 3 пъти с Rijndael-256 с различни ключове (жертвайки 256 бита заради една потенциална meet-in-the-middle атака,уви). Полученото се xor-ва с one-time pad, който се пази на трета флашка, хардуерно пригодена да се саморазрушава след четене и при опит за изваждане на паметта. Тази флашка се пази в сейф с половин метър дебели титанови стени, 5 различни комбинации за отключване на 5-те ключалки, в помещение с биометричен достъп и жива охрана от зли гадове с калашници и естествено 24/7 видеонаблюдение. При компрометиране на ключа или ако един път се наложи да се изчете третата флашка, следва процеса на rekey-ване и подмяна на целия персонал. Всичко е екранира с дебела решетка да не изтече някоя издайническа вълна и от NSA да не разберат ултра-секретния ключ!


САМО ТАКА СЕ ЗАЩИТАВА АДЕКВАТНО ДОМАШНА 802.11 МРЕЖА!!! :)


Човек2: Забрави подробности със саморазрушаване на ключа при повишаване на температурата и напълно непрозрачните тройни вакуумни прозорци с рефлексно покритие

Човек1: Разбира се собственика на АП-а трябва да има също така един изкуствен зъб пълен с цианид, когато го заловят лошите да го друсат и бият докато каже ключа, да предпочете героичната смърт и да схруска зъба. Тайните на домашната мрежа не бива да стават достояние на злите хакери в никакъв случай!!!

вторник, 1 септември 2009 г.

Българи-юнаци

По данни от българската бридж федерация в момента България е на първо място в класирането на световното първенство в Бразилия. За повече информация:

неделя, 16 август 2009 г.

Денят на Уиртланд

Макар и със закъснение искам да поздравя всички уиртландци с националния празник: http://tinyurl.com/pt5xdr

понеделник, 13 юли 2009 г.

Lorem Ipsum или как никога не е късно да станеш за резил



Лорем Ипсум е много полезен инструмент, но човек трябва да е нащрек за да не попадне в смешна ситуация. Както тази фирма:

Българи, юнаци

Сега е един от малкото напоследък моменти когато се почувстваш горд че съм българин. Нашите волейболисти хапнаха в събота и вчера отбора на Куба за закуска. След 3:2 в събота вчера кубинцитя бяха отстреляни с 3:0. Браво, гордея се с вас, момчета

събота, 4 юли 2009 г.

Новините


Разбирам желанието на някои медии да наблегнат на някоя новина, но dir.bg са намерили много оригинален начин да го направят :)

петък, 29 май 2009 г.

Tradittore traduttore

Аз никога не съм вярвал много на преводаческите програми, но този случай просто ми събра очите. Съдете сами:
Оригинал: У меня есть знакомая обделенная умом очень жестко, и назвала своего кота "писей". Когда я с ней познакомился (я не знал как зовут кота) она с довольным видом мне сказала:
- А я сегодня писю побрила!
0_о Я в а*уе стою смотрю на нее, она видимо не догоняет сказанного, минуты две молчания и сообщает:
- Это так кота звать... извращенцы вы все мужики!...
Превод:
Имам един приятел, но е силно в неравностойно положение, както и името му котка "pisey. Когато се запознах с нея (аз не знам името на котката), че е доволен от вида ми каза:
- "Аз днес обръсна pisyu!
0_o аз съм в * UE устои гледаш я, и тя вероятно не е това, което улов, две минути на мълчание и каза:
- Това е така нареченият котка ... deviants момчета ...

(Tradittore traduttore - преводачът е предател)

петък, 27 февруари 2009 г.

Шах

Браво Веско, браво Топалов. Никой не се е съмнявал в твоята победа. Желая ти успех и срещу Ананд

неделя, 8 февруари 2009 г.

Сбъркана държава

Винаги съм подозирал че сме сбъркана държава, но последната случка ме убеди безпрекословно в това. От известно време МТел са пуснали една кампания за отказ от хартиени фактури. Похвално, природата трябва да се пази. Но се оказа че моите похвали са напразни. Решавайки да се откажа от хартията (не че печеля нещо, аз СМС-и не пращам) използвах момента в който плащам сметките и заявих желанието си. След което момичето на гишето се мота известно време и ми донесе лист хартия, който да попълня. Значи за да спестим трябва да ползваме още хартия? Къде му излиза сметката. Да не говорим че МТел можеха да се поодпуснат не само с СМС-и, а и с примерно награди, томбола, минути. И черешката на тортата беше че мадамата ми предостави листа да съм си го попълнел сам сякаш ми нямат всички тези данни в CC&B базата.
Аман от криворазбрани инициативи

събота, 31 януари 2009 г.

Мис Уитрланд Miss Wirtland

Българката, регистрирала се като Анелия е победителка в конкурса Мис Уитрланд (Wirtland). Уитрланд е първата суверенна виртуална държава. За повече информация виж публикацията в The Times of Wirtland