понеделник, 11 август 2008 г.

Братислава – градът (продължение)

Вече разбрах на какво ми прилича Братислава – на едно голямо село. Е, не съвсем на село, но така е думата. По-скоро на старо градче, обединено с околните, позастроени с блокове, села. И за да не съм голословен си разрешавам да ви представя документирано под формата на снимки житните полета и горички, които трябва да премина за да стигна до квартала в който е квартирата ми. Преди доста време една колежка, прибирайки се заедно от вестника, споменаваше че живея в трети картофен пояс на София. Е, Ваня, сега живея вероятно във втори житен пояс на Братислава. И не знам що за архитекти е има градът през годините, но май в центъра е кът да се намери права улица и най-вече правоъгълно строително петно. Почти всичко е под формата на триъгълници и дъги, което не е толкова зле, но понякога дразни, особено когато си нов в града и се опитваш да се ориентираш. Не е много по-различно положението и в по-крайните квартали, но поне не е до такава степен фрапантно.
Друго, което ми се наби на очи (отново) е нещо, което не мога да определя: липса на пари, на организация, на приоритети и кой знае още какво. Звучи почти в стила на Бекет вида на новите и лъскави сгради на банки, застрахователни компании и подобни и съседни до тях олющени, запуснати, прашасали, надраскани с графити сгради. Щом и на президентството се намират олющени прозорци, небоядисвани вероятно от времето на социализма, какво ли да очаквам другаде. Странно е това противоречи – интересни скулптури (някои с прекалено перверзен вид), туристи, магазини за луксозни стоки, четиризвездни хотели и редом с тях стари порутини, вечни строежи, трамвайни линии, потънали в разбития асфалт и равни и гладки пътища, от да го наречем европейси вид.
Но едно не мога да отрека – местните архитекти имат чувство за формата и интересни, сладки и красиви хрумвания по отношение на оформлението. В повечето случаи заоблените форми са на почит, което обаче не пречи да са фенове и на конзолните такива. Вярно че става по-сложно и (вероятно) по-скъпо, но крайният резултат хваща окото. Заслужава си да се отбележи и сремежа новите постройки да се издигат доста по-нависоко от съществуващите, вероятно като стремежа на хората да се откъснат от миналото си. Адмирациите ми спечели една сграда, предлагаща офиси по наем, но построена в сила на замъците от преди 200-250 години. Вярно че изглежда прекалено светла за да е толкова стара, но пък е интересна и предизвиква усмивки у хората.
И връщайки се на тезата си за селото мога само да я затвърдя, защото при разходките си не открих големи музикални магазини и книжарници. Даже Бърно, което не е столица и има по-малко жители, може да се похвали с такива заведения в пъти по-големи от местните. Като гледам май народния театър в Бърно е по-голям от този в Братислава. Дали на хората не им остава време за четене, слушане на музика и изобщо културни забавления ми е малко трудно да съдя, но всичко това не знам защо само затвърждава мнението ми за голямото село. Но по тази тема мисля по-пространно да словослагателствам по-нататък (ако или когато стигна до нравите :-)
И както се очаква... следва продължение

Няма коментари: