понеделник, 11 август 2008 г.

Братислава – градът (продължение)

Вече разбрах на какво ми прилича Братислава – на едно голямо село. Е, не съвсем на село, но така е думата. По-скоро на старо градче, обединено с околните, позастроени с блокове, села. И за да не съм голословен си разрешавам да ви представя документирано под формата на снимки житните полета и горички, които трябва да премина за да стигна до квартала в който е квартирата ми. Преди доста време една колежка, прибирайки се заедно от вестника, споменаваше че живея в трети картофен пояс на София. Е, Ваня, сега живея вероятно във втори житен пояс на Братислава. И не знам що за архитекти е има градът през годините, но май в центъра е кът да се намери права улица и най-вече правоъгълно строително петно. Почти всичко е под формата на триъгълници и дъги, което не е толкова зле, но понякога дразни, особено когато си нов в града и се опитваш да се ориентираш. Не е много по-различно положението и в по-крайните квартали, но поне не е до такава степен фрапантно.
Друго, което ми се наби на очи (отново) е нещо, което не мога да определя: липса на пари, на организация, на приоритети и кой знае още какво. Звучи почти в стила на Бекет вида на новите и лъскави сгради на банки, застрахователни компании и подобни и съседни до тях олющени, запуснати, прашасали, надраскани с графити сгради. Щом и на президентството се намират олющени прозорци, небоядисвани вероятно от времето на социализма, какво ли да очаквам другаде. Странно е това противоречи – интересни скулптури (някои с прекалено перверзен вид), туристи, магазини за луксозни стоки, четиризвездни хотели и редом с тях стари порутини, вечни строежи, трамвайни линии, потънали в разбития асфалт и равни и гладки пътища, от да го наречем европейси вид.
Но едно не мога да отрека – местните архитекти имат чувство за формата и интересни, сладки и красиви хрумвания по отношение на оформлението. В повечето случаи заоблените форми са на почит, което обаче не пречи да са фенове и на конзолните такива. Вярно че става по-сложно и (вероятно) по-скъпо, но крайният резултат хваща окото. Заслужава си да се отбележи и сремежа новите постройки да се издигат доста по-нависоко от съществуващите, вероятно като стремежа на хората да се откъснат от миналото си. Адмирациите ми спечели една сграда, предлагаща офиси по наем, но построена в сила на замъците от преди 200-250 години. Вярно че изглежда прекалено светла за да е толкова стара, но пък е интересна и предизвиква усмивки у хората.
И връщайки се на тезата си за селото мога само да я затвърдя, защото при разходките си не открих големи музикални магазини и книжарници. Даже Бърно, което не е столица и има по-малко жители, може да се похвали с такива заведения в пъти по-големи от местните. Като гледам май народния театър в Бърно е по-голям от този в Братислава. Дали на хората не им остава време за четене, слушане на музика и изобщо културни забавления ми е малко трудно да съдя, но всичко това не знам защо само затвърждава мнението ми за голямото село. Но по тази тема мисля по-пространно да словослагателствам по-нататък (ако или когато стигна до нравите :-)
И както се очаква... следва продължение

вторник, 5 август 2008 г.

Братислава – градът (продължение)

Реших че уикенда е прекрасно време за разходка, а и не ми се висеше затворен в стаята. Така че реших да опна пергели и да видя що за град е това. И естествено тръгнах по познати маршрути. Които обаче ме доведоха до непознати места, а именно стария град. Не знам колко стара е Братислава, но, изключая крепостта на хълма, стария град ми изглежда на неповече от 300-400 години. Видях че Моцарт е живял тук, както сигурно и стотици други световно известни и неизвестни люде. Това, което ми хареса беше че къщите са поддържани и то добре. Уличките са чисти, има знаци, указващи направленията. Но това, което развали впечатлението ми беше факта, че на почти всяко възможно място е изникнало кафене, ресторант, магазин и какво ли още не. То хубаво да сложиш няколко магазинчета със сувенири за да привличаш туристите и кафенета за да има къде да си починат, но това беше просто прекалено. Буквално приземния етаж на всяка къща беше преустроен в нещо. Разбирам да продаваш сувенири, свързани с човека или събитието от къщата, но това, което видях премина всякакви разумни граници. Дразни. От друга страна не може да се отрече наплива на туристи, различих чехи, немци, австрийци, унгарци, англичани, италианци. Космополитна и относително културна тълпа. И както се разхождах за мое удивление стигнах до Чешкото посолство, свързано с уникални спомени за мен. Тогава осъзнах наистина колко е малък града, факт в който колегите ми ме убеждаваха, но ми беше трудно да приема.
И отново се затвърди мнението ми за контрастите в града. Малки, подредени кътчета следват строителни площадки, които пък граничат със запуснати къщи. Красиви кокетни градинки са сякаш притиснати от сивотата на околните сгради и този дисонанс се набива в очи. Даже сградата на Президенството изглежда някак неугледна и захабена въпреки интригуващата архитектура от старо и по-ново време. То не че нашето Президенство е много представително, но поне има строг, подреден и чист вид, какъвто подобава на подобна институция. Сигурно има нейде в Братислава и райски кътчета на спокойствие и ред, зеленина и чистота, но още не съм ги открил. Доста често чистотата по улиците е далеч от представата ми за поносимо, разбира се, не забравям че това е столица, а всички столици са мръсни, но тук често се преминава невидимата граница между замърсено и мръсно. Като цяло цяло градът е по-скоро място, където да работиш, но не и да живееш (особено в центъра). Склонен съм да се съглася с един колега, който си мечтае да живее в селска къща, нейде по-далечко от града, даже и ако му се налага всеки ден да пътува час до работата си.
Друго, което се набива на очи са многото реклами. Буквално всяка възможна площ е покрита с тях. Рекламира се всичко, от малки магазинчета и гуми втора употреба до гиганти като и Нокия и Икея. Транспаранти и билборди, табелки, спирки, нищо не е пожалено. Разбирам че бизнеса процъфтява, но е прекалено...
И както винаги ще... следва продължение

П.П. И накрая още една галерия: Братислава 2