понеделник, 28 юли 2008 г.

Братислава - градът

Първото нещо с което се сблъсках в Братислава беше автогарата. Като начало ми се стори доста мизерна и мръсна. И затворена. Е вярно че се появих в два и половина през нощта, но все пак става въпрос за столица на държава, намираща се почти в центъра на Европа. Заобиколен от няколко бизнессгради от стъкло и алуминий, искрящи в нощта, виждайки пред себе си една мизерна постройка, мръсна, неподдържана, очукана от времето, се почувствах едновреммено върнат 30 години назад, във времето на Тато в някое провинциално градче, забравен от бога и хората, и в центъра на някой бизнесцентър, заобиколен от пари и светлини. След като отвориха и имаше къде да седна (в четири сутринта) отново ми направи впечатление контраста: от една страна касите, изградени в съвременен стил и салона, макар и боядисан, но захабен, изтъркан и овехтял. Тук-таме се мяркаха скитници, дремещи по пейките (и аз с тях), сънени хора, запътили се на работа, бодро крачещата охрана, млади хора, зареждащи будките с преса, като цяло една разнообразна тълпа, непредизвикваща еуфория в мен. По подобен начин съм се чувствал по време на командировки в Габрово и Казанлък преди 20 години, висейки посреднощ по гари и автогари. Следващото, което искам да опиша е гарата. Някой спомня ли си старата софийска гара? Е централната гара на Братислава е същата, вярно пооправена, относително чиста, по-просторна, но вехта, опърпана и предизвикваща основно съжаление. Само да напомня че тази гара се намира на около 40-50 километра от Виена, на средата на пътя между Будапеща и Прага. Явно бързото развитие на новите членове на Европейската общност предизвиква невероятна асиметрия, започвайки от външния вид.
Градът е голям, доста голям за половин милион жители, живеещи в него. Пръснат е на отделни квартали с неприятно големи разстояния между тях (поне за ходене пеща). Сградите също се строят далечко една от друга, между тях обикновено се оформя зеленина, което действа много успокояващо. Забелязват се островчета на спокойствие и чистота, сравними с това, което съм виждал във Франция и Германия. Там всичко е подредено, почистено, подравнено, тревата окосена. Става ти приятно да се движиш из такова място. Едновременно с това се виждат занемарени сгради, порутени или чакащи всеки момент да се срутят такива. И това не са единични случаи, такива сгради има много, даже и в центъра на града. Странно ми е как е възможно такова безотговорно отношение, което отгоре на всичко, създава опасност за хора, които преминават наблизо или влизат вътре. Също дразни факта че почти навсякъде кипи усилено строителство и града изглежда като огромна строителна площадка. Освен шума и мръсотията има едно забележимо суетене, огромни дупки и струпвания на хора, които сякаш само обсъждат нещо. Неприятно впечатление прави факта че градът е изпъстрен (особено центъра) с графити. Буквално всяка открита площ е надраскана и „боядисана”. Не ме разбирайте грешно, лично аз нямам нищо против графитите, много от тях, които съм мяркал в София, са произведения на изкуството и заслужават подобаващо внимание, но да омажеш всяко възможно място, да се „подпишеш” по крещящ и предизвикателен начин, да се „изявиш” с няколко драсканици – това вече е прекалено.
Комуникационната инфраструктура е по-слабо изградена, сразнено в Бърно или Прага, но основните точки са покрити, времето между автобуси, тролеи и трамваи не е голямо, само дето в Бърно транспорта идва плюс минус една минута, докато тук може да закъснее до 3-5 минути. Не че е много в сравнение с нещата в София, но понякога е малко дразнещо. Да си призная така и не разбрах дали имат метро, но май такова липсва. Не че в София като има ми е от полза, но си е гордост за града и удобство за придвижване. Билети са по-скъпи отколкото в Бърно или София, но поне за разлика от родната ми страна са на време, което събота и неделя се увеличава с 50%. Такъв начин определено е по-удобен, особено ако ще се прекачваш. Не знам колко ще остана тук на обучение, но определено си заслужава човек да се снабди с карта за пътуване, която е и два пъти по изгодна от месечна карта в София. Това че в Братислава разстоянията са големи го усетих когато ми се наложи да търся офис на GSM оператор за да си купя SIM карта. Най-близкия, който открих се оказа на километър и половина от офиса, транспорт не открих, а и бързах да си купя някаква заради банковата сметка.
Това, разбира се, са само първи впечатления и както винаги ще... следва продължение
П.П. Ето и една малка галерия от видяното: http://rninov.host-bg.info/galeries/Bratislava1

петък, 25 юли 2008 г.

Братислава - първи впечатления

Тук ще се опитам да нахвърля първите си впечатления от Братислава докато са още пресни в главата ми. Отново се наложи да пътувам с автобус и отново си припомних колко неприятно е това. Уж автобуса беше от новите, с тоалетна, хладилници и какво ли не, но шофьорите бързо са го побългарили и тоалетната служи за склад, хладилниците са само за шофьорите, няма стюардеса. Поне тези спираха относително начесто за да задоволявам никотиновия си глад. В автобуса имаше вгдадено DVD и пускаха някакви филми, но се намери един идиот и пробута два филма на, да го нарека, религиозна тематика, които хич не ми се понравиха, а май и на повечето от пътниците.
Ако не висяхме почти три часа на Калотина и поне час и половина на сръбско-унгарската граница щяхме да пристигнем още по-рано, но и така пристигнах в два и половина сутринта на автогарата в Братислава. Както сам се убедих, по това време отворени заведения няма, нямах монети за автомат за кафе, който впоследствие видях че е развален. Поне банкоматите работят безупречно. Към пет си купих билети за градския транспорт (след като изучих схемите и цените) и се метнах на автобуса към общежитието. Так, където ме бяха насочили се оказа че резервацията е за хотел и аз набързо отказах. В общежитието трудно мога да нарека нормална стаята, но се живее, само да си купя възглавница и завивка. По обедно време дръпнах една разходка из града за да мога утре да отида директно до фирмата, а не да се мотая. Убедих се за кой ли път че имам фотографска памет и спомена ми от картата беше достатъчен за да намеря улицата и номера много бързо.
Но аз май се отплеснах. Четох нейде че словачките били хубави и нагласени. Да, процентно младите момичета и жени са по-хубави от чехкините, много по-нагласени, но тези на средна възраст и тук са се запуснали и нямат много вид. Макар че ако ги сравнявам с чехкините трябва да призная че тук положението е по-добре. За съжаление и тук затлъстяването се е развихрило с пълна сила, макар че пак сравнено с чехкините тук жените изглеждат нетолкова рубенсови. Градът е странна смесица между стъкло и алуминий от една страна и запуснати сгради и множество графити от друга. Дразни вида на непрекъснат строеж, което съпоставено с икономическия разтеж на словаците е нормално, но гледката не е приятна. Обаче можете да намерите кварталчета в които всичко е подредено, почистено, излъскано, приготвено да радва окото. Но е чист, такъв, какъвто беше и Бърно. Хората са учтиви, приветливи, културни. Ако се заслушам в мелодиката на езика когато си говорят разбирам защо наистина словашкия е толкова близък до българския. Това че думите им се пишат странно не променя факта че човек лесно може да свикне да чете и поразбира за какво иде реч.
Пред очите ми се сблъскаха Ориента и Запада под формата на спомени от Баку и Тел Авив, където посред нощ можеш да откриеш отворени магазини и заведения и Бърно и Братислава, където след 5 следобяд в делник и обикновено целите събота и неделя почти нищо не е отворено. Добре че има Tesco и квартални магазинчета.
Все пак имам някаква база за сравнение и... следва продължение