Dubito, ergo cogito. Cogito, ergo sum

Първото нещо с което се сблъсках в Братислава беше автогарата. Като начало ми се стори доста мизерна и мръсна. И затворена. Е вярно че се появих в два и половина през нощта, но все пак става въпрос за столица на държава, намираща се почти в центъра на Европа. Заобиколен от няколко бизнессгради от стъкло и алуминий, искрящи в нощта, виждайки пред себе си една мизерна постройка, мръсна, неподдържана, очукана от времето, се почувствах едновреммено върнат 30 години назад, във времето на Тато в някое провинциално градче, забравен от бога и хората, и в центъра на някой бизнесцентър, заобиколен от пари и светлини. След като отвориха и имаше къде да седна (в четири сутринта) отново ми направи впечатление контраста: от една страна касите, изградени в съвременен стил и салона, макар и боядисан, но захабен, изтъркан и овехтял. Тук-таме се мяркаха скитници, дремещи по пейките (и аз с тях), сънени хора, запътили се на работа, бодро крачещата охрана, млади хора, зареждащи будките с преса, като цяло

Тук ще се опитам да нахвърля първите си впечатления от Братислава докато са още пресни в главата ми. Отново се наложи да пътувам с автобус и отново си припомних колко неприятно е това. Уж автобуса беше от новите, с тоалетна, хладилници и какво ли не, но шофьорите бързо са го побългарили и тоалетната служи за склад, хладилниците са само за шофьорите, няма стюардеса. Поне тези спираха относително начесто за да задоволявам никотиновия си глад. В автобуса имаше вгдадено DVD и пускаха някакви филми, но се намери един идиот и пробута два филма на, да го нарека, религиозна тематика, които хич не ми се понравиха, а май и на повечето от пътниците. Ако не висяхме почти три часа на Калотина и поне час и половина на сръбско-унгарската граница щяхме да пристигнем още по-рано, но и така пристигнах в два и половина сутринта на автогарата в Братислава. Както сам се убедих, по това време отворени заведения няма, нямах монети за автомат за кафе, който впоследствие видях че е развален. Поне банкоматите