Пропускане към основното съдържание

От близо надалеч - Нравите


Отлагам писането на този пътепис една седмица най-вече от мързел. А и се опитвам да избистря в ума си думите и изразите, то не че съм кой знае какъв писач, но все пак.

Покрай завършването на един важен проект с колеги ходихме по нощни заведения. Това си беше геройство за мен, защото не съм любител на подобни забавления и късно вечер никак не е лесно да бъда замъкнат някъде, особено в компания на не толкова познати хора. Първото посещение беше на кръчма английски тип. Не знам защо тук сервитьорите са толкова странни? Попитахме за водка от определена марка и след като се оказа че я имат в наличност – нищо. Трябваше да викнем отново и този път твърдо да кажем че я искаме. И когато бутилката свърши се оказа че няма втора такава. Което ме наведе на мисълта че тук май държат само по една бройка от вид. Което си е странно, но май местните не са свикнали да „обслужват туристи“. Но при разумни инвестиции и добра програма за развитие тук туризма може да намери златно средище, най-малкото заради наличието в държавата на седем от наличните на Земята девет климатични пояса. Но темата ми беше за заведенията. След като хапнахме и пийнахме дойде реда на баровете. Първия, който посетихме беше близо до „Кулата на девиците“. Готино заведение, разнообразието от алкохол може да съперничи на което и да е западно такова, доста прилично оборудван, много огледала. Барманката и помощникът й (доколкото разбрах чужденец) изпълняваха почти всякакви прищевки, включително и моята рецепта – Бакарди и Гордън драй джин. Е, музиката беше по-силна отколкото би ми било приятно, но не беше ориенталска. Но в един момент пуснаха и такава. Оказа се че това не е само заради слуховите възприятия. В барчето се развихри една танцьорка на ориенталски танци, младо, слабичко, но с много приятни форми, момиче. Ех, европейки, вие, просто не знаете нищо за това как да привлечете вниманието на един мъж. Силно препоръчвам на всеки мъж, който държи поне малко на себе си, поне веднъж в живота си да гледа такъв танц. Не съм и предполагал че мъжката сексуалност може да бъде „заинтригувана“ до такава степен от един танц. Е, в конкретния случай имаше малко странна смесица между източни и американски нрави т.е. пъхането на банкноти в бикините и сутиена на танцьорката. Но не бих желал да си кривя душата и си признавам че беше много приятно. И за да разсея някои предположения и съмнения държа да отбележа че танцьорката е само такава и не предлага „услуги“ от друг характер. След няколко тоста аз реших за себе си че опиянението ми е достатъчно и не е разумно да подлагам на по-голямо изпитание ензимите в организма си (тези, които се грижат за разграждане на алкохола) и мирно и кротко се прибрах в къщи. Останалите от групата са продължили в още заведения, но след като не съм бил очевидец предпочитам да не коментирам.

На следващия ден ме чакаше още едно интересно преживяване – един колега се женеше и бяхме поканени на сватба. Като начало тук сватбата е голямо събитие и даже към вида на поканите се отнасят с достатъчна сериозност. И макар че вида на поканите говори по-скоро за ориенталска пищност и обикновено им липсва европейския финес и елегантност те обикновено са малки произведения на изкуството. Самата сватба беше в ресторант в покрайнините на града. В случая думата подвежда, защото става въпрос за комплекс в който се проведоха едновременно 3 сватби. Това, което ме порази още на входа беше наличието на 5 броя живи фламинга, разхождащи се в едно езерце и полянка. Освен това по целия път до залата, както и вътре имаше специално ангажирани хора, които насочваха гостите. За размера на залата не се наемам да коментирам, на мен ми се стори доста голяма, но нека всеки си направи сам изводите от снимката, която свалих от поканата. Направи ми впечатление че както и у нас гостите се разделят на такива на младоженеца и такива на булката (поне що се отнася до масите). За разлика от повечето сватби на които съм бил тази беше доста посетена, гостите бяха повече от 350. Този факт, пречупен през мирогледа на един западняк би изглеждал абсурдно, даже и за нас българите би било малко прекалено като бройка, но тук хората са си запазили близки приятелски и роднински връзки. Явно остарявам, защото това ми изглежда много по-човешко и нормално, сравнено с изолацията и отчуждеността, ширеща се на Запад. А и може би балканския ми характер да ми помага да се чувствам по-близо до този „ориентализъм“ отколкото студенината с която лично съм се сблъсквал при пребиваването си в Чехия, Франция и Германия. Младоженците бяха поставени на издигнат подиум, само те двамата, като царски особи. Това ми се стори интересно хрумване, макар и с леко източен привкус. Масите бяха за около 15 души и просто бяха претрупани с хапване и пийване. И тъкмо когато се чудех какво ли пресягане (и цапане, защото се бях изтупал с костюм :-) ще настане, бях зарадван от един интересен факт. За сервиране си имаше сервитьори (егати и тафталогията), които като орли следяха зорко какво става на масата им и просто летяха за да те обслужат. Интересно беше че всички те бяха само мъже. Тогава забелязах че са ми сложили бездънна чашка за водка, тъкмо я изпия и след секунди тя пак е пълна, пак я опразна, тя пак се напълни (или някой я напълни). Скоро се отказах от опитите си за я приключа и се отдадох на вино. За да бъда честен трябва да кажа че по мое мнение местните имат много странни идеи за вината. Това, което за тях е полусухо на мен ми се стори сладко почти като десертно вино. За съжаление нямаше нормално сухо на масата, та се наложи да си преглъщам месата с по-сладичка напитка, но нейсе. А меса и салатки имаше бол – а всеки вкус и мерак, като само се изключи свинското (все пак съм в мюсюлманска страна и тук то не е „на почит“). Но за сметка на това месата бяха приготвени в толкова различни ястия и форми, само човек да има три стомаха. Освен това трябва да отбележа че повечето ястия ми бяха много вкусни, което съчетано с моята голяма капризност по отношение на яденето трябва да говори достатъчно за качествата на готвачите. За накрая не се разминахме без торта и сладолед.

Но стига съм говорил за стомаха си, нека поразкажа какво друго стана на сватбата. Тук нямаше дарове в конвенционалния смисъл на думата. Просто който иска да даде нещо на младоженците отива до две кутии (по една за мъже и жени) взима от предвидени за целта пликове, поставя там известна сума и (ако иска) си написва името отгоре и пуска плика в кутията. Това всъщност ми напомня моята собствена сватба, където бяхме възприели подобен метод за „изказване на почитания“. Такъв modus operandi ми се струва напълно нормален и естествен, даже и като го сравнявам с обичаите в някои страни да правят списък с подаръци, които биха искали да получат. За танците имаше нает оркестър, който наред с местните танци и мелодии свиреше и разни готини парчета от западния и руския поп и рок. Това, което ме удиви беше ентусиазма с който млади и стари танцуваха народните си танци. Тук хората явно не са се отделили от корените си и държат много на тях. Почти всички хора танцуваха и се веселяха много, особено внимание се отделяше на танците на младоженците, тук явно си имат обичаи, които продължават да спазват. На мен лично ми беше малко трудно да си намеря подходяща дама за бавните танци, явно тук те не са много популярни (танците, не дамите) и нямат голям опит с тях (дамите, не танците), но беше забавно, потанцувах, поговорихме си колегите (но не и за работа, тук не е прието така). Като цяло вероятно тази сватба на която присъствах беше смесица между новото и старото, между изтока и запада, но не мога да си кривя душата – беше хубаво и си изкарах приятно.

Няма и съмнение че следващия пък когато ме поканят ще отида да почета такова приятно събитие.

П.П. И отново: Очаквайте продължение.....

Коментари

ХАхаха, суперско. Намери там някъде някой традиционен айриш пъб и идвам и аз.

Да беше Алф на тази сватба с неговите много стомаси, щеше чудно да си изкара.
Romeo Ninov каза…
То ако е за кръчми има, вярвам че и ирландска ще се намери, но не съм сигурен че ще ти се понрави. Ако ще е ирландска, поне да е в Дъблин, а?
Ми води ме в Дъблин, кфо чакаш :D а защо мислиш, че няма да ми се понрави
? о.О
Romeo Ninov каза…
Ами смятам че няма да ти хареса защото е далеч от това, което ние наричаме нормално обслужване.
А за Дъблин ще си помисля, чак до там не знам дали ми се ходи, Лондон ми се чини по-наблизо
Окей и на Лондон съм навита ;)