Пропускане към основното съдържание

От близо надалеч - Градът

Да се говори за Баку не е лесно. Като за начало това е град с повече от три милиона жители. При условие че Азербайджан има население по-малко от България това означава много неща. Освен това близостта до морето променя много от представите за столица на държава, намираща се официално в Европа. Първото нещо с което се сблъсква всеки новопристигнал е миризмата на нефт. Тя те посреща още по пътя от летището, слаба, неособено натрапчива. След няколко часа свикваш и даже не я усещаш. Нормално е да я има, защото част от преработвателните мощности се намират буквално в чертите на града. Между другото нефтени кули се забелязват на най-странни места, като частни дворове, в близкия шелф, както и самотни постройки току покрай пътищата. Нефтът е може би най-сериозното перо в бюджета на Азербайджан.

Другото са различните хайвери от есетрови риби – Каспийско море е пълно с тях. Доколкото съм чел тази държава има най-големия световен износ на черен хайвер в света. И тук, стига да си фен, можеш да намериш най-различни и то висококачествени хайвери на съвсем прилични цени. Освен това човек може да си намери риби, приготвени по най-различен начин, в много магазини и ресторанти. Макар лично аз да не съм фен на рибата си признавам че тук умеят да ги готвят и на няколко пъти ми се е услаждало много да си хапна есетра или моруна.

Името на града всъщност не е Баку, а Баки (Baki). За тук спокойно бих могъл да кажа че е рая на мобилните комуникации. Буквално всеки втори магазин в центъра е свързан пряко или косвено с мобилните телефони. Тук спокойно можете да откриете телефонни апарати от зората на GSM-мите както и най-новите модели и то на съвсем прилични цени. Освен това наличието на три GSM оператора говори достатъчно само по себе си, обикновено по-ниски от българските. Тук това е мода, мания, въпрос на престиж и положение в обществото. Да имаш телефони поне в два от операторите се смята за напълно нормално. Различните игри, гласувания, мелодии и т.н. са на голяма почит, но май местните фирми не са се усетили за тази пазарна ниша и пазара е почти девствен от към такива глезотийки.

В града прави впечатление и нещо друго странно. Тук въпреки усилията на хората, много трудно се поддържа чистота. Липсата на достатъчно кошчета и кофи, някои навици от съветско време не оказват положително влияние върху приятния външен вид на града. Както и не на последно място постоянния вятър, който допринася доста ефективно за придвижването на всичко, което не е закрепено или поставено в кофа, на дълги разстояния. Сравнението с други столици като Париж, Лондон, Прага, Виена и даже София не е в полза на Баку. И въпреки очевидния факт че всяка столица обикновено е по-мръсна от другите градове, не смея да си помисля какво е в провинцията. Например, макар че има кошчета за цигари на буквално всеки 20 метра, фасовете се откриват по-скоро на тротоара и улиците. В понеделник сутринта виждам до блока в който живея затрупана кофа за боклук и два пъти повече отвън отколкото вътре.

Друг факт, който поне на мен ми направи силно впечатление е почти пълната липса на домашни любимци като кучета, котки и т.н. (поне сравнено с Чехия). Тук-там се намират разни улични котки, малко лелки, разхождащи някакви кученца, някой и друг представител на улична превъзходна и това е всичко. Така май е по-добре, поне що се отнася до уличните кучета.

Но това, което ще направи впечатление на всеки е просто ужасното движение. Улиците тук са тесни, доста от тях направени еднопосочни, но явно колите са прекалено много за този град, особено за центъра. Спазването на правилата за движение е изключение, валидно основно за светофарите. Пешеходците (като мен самия) сме силно неоправдани, налага се постоянно да се оглеждаме, ослушваме и да преминаваме на прибежки. Наличието на зебра за местните е май просто някаква цапаница на асфалта, а не указание за шофьора. Колите се карат доста бясно и се изпреварват отляво, отдясно, само дето не са започнали да се прекачат. Тук се смята за особено престижно да имаш някакъв идиотски звук на клаксона, а отгоре на всичко тук използват звуковия сигнал за щяло и нещяло. Друга неволя на местните шофьори е намирането на място за паркиране в центъра. Интересна особеност са комбинираните „охраняем паркинг – авто-мивка“. Разни хора си заплюват дадени места за паркиране и си ги охраняват (поне не са въоръжена охрана), като междувременно за няколко маната може да ти измият колата. Колкото до миенето, обикновено това е нещо, което трябва да се прави на няколко дни, защото праха, който се вдига от вятъра не допринася особено положително за чистотата на колите. А ако се изръсиш към 30 маната ще имаш място за паркиране за целия месец. Е, такова нещо като фактура, бележка, някакъв друг документ – забрави. Тук немалко неща стават само на честна дума.

Като архитектура самия град е много интересен. Някаква странна смесица от сгради в силно ориенталски стил примесени с типично сталиниски постройки, панелни блокове от близкото минало, частни домове стил „местна прогимназия“ на по 3-4 етажа, очукани и пристроявани къщички стил кирпич, небостъргачи от стъкло и алуминий. Доста от сградите са поочукани, олющени и неподдържани. Но строителството и ремонтите текат с пълни сили даже и в събота и неделя (и не ми дава да си подремна следобед). Интересно е че камъка е доста често използван строителен материал. За съжаление тук основно се прилага някакъв варовик, който след известно време потъмнява и се опушва и се налага да се почиства и то ръчно. Макар че близо до центъра има един площад целия покрит с полирани мрамори и гранит. Много е красив, но не знам какво става когато го напече слънцето...

Като цяло града предоставя доста противоречиви гледки, като например хубаво изглеждащото летище и позапусната, поочукана и овехтяла централна гара. Както гладко асфалтираните булеварди покрай морето и тесните улички само 50 метра по в страни видели покритие за последен път май преди двайсетина години. Като цяло град, който е интересно да видиш, но не съм сигурен толкова приятен за живеене.

П.П. И както се казва: Очаквайте продължение.....

Коментари