понеделник, 21 май 2007 г.

И отново нещо много тъжно

15-годишното момче, което на 15 май се хвърли под влака Септември-Пловдив, се е самоубило от бедност (оригинала)
Не знам на къде отива този свят и по-конкретно тази държава? Как може да се стигне до там някой, още повече дете да се самоубие от бедност?
Да говоря и пиша повече май е излишно...
П.П. (12.06.2007) И сякаш за да ме натъжат още повече:
Дете в кома, друго - мъртво след родителски побои (оригинала)
перефразирайки една известна фраза - Quo vadis homine?

От близо надалеч - Градът

Да се говори за Баку не е лесно. Като за начало това е град с повече от три милиона жители. При условие че Азербайджан има население по-малко от България това означава много неща. Освен това близостта до морето променя много от представите за столица на държава, намираща се официално в Европа. Първото нещо с което се сблъсква всеки новопристигнал е миризмата на нефт. Тя те посреща още по пътя от летището, слаба, неособено натрапчива. След няколко часа свикваш и даже не я усещаш. Нормално е да я има, защото част от преработвателните мощности се намират буквално в чертите на града. Между другото нефтени кули се забелязват на най-странни места, като частни дворове, в близкия шелф, както и самотни постройки току покрай пътищата. Нефтът е може би най-сериозното перо в бюджета на Азербайджан.

Другото са различните хайвери от есетрови риби – Каспийско море е пълно с тях. Доколкото съм чел тази държава има най-големия световен износ на черен хайвер в света. И тук, стига да си фен, можеш да намериш най-различни и то висококачествени хайвери на съвсем прилични цени. Освен това човек може да си намери риби, приготвени по най-различен начин, в много магазини и ресторанти. Макар лично аз да не съм фен на рибата си признавам че тук умеят да ги готвят и на няколко пъти ми се е услаждало много да си хапна есетра или моруна.

Името на града всъщност не е Баку, а Баки (Baki). За тук спокойно бих могъл да кажа че е рая на мобилните комуникации. Буквално всеки втори магазин в центъра е свързан пряко или косвено с мобилните телефони. Тук спокойно можете да откриете телефонни апарати от зората на GSM-мите както и най-новите модели и то на съвсем прилични цени. Освен това наличието на три GSM оператора говори достатъчно само по себе си, обикновено по-ниски от българските. Тук това е мода, мания, въпрос на престиж и положение в обществото. Да имаш телефони поне в два от операторите се смята за напълно нормално. Различните игри, гласувания, мелодии и т.н. са на голяма почит, но май местните фирми не са се усетили за тази пазарна ниша и пазара е почти девствен от към такива глезотийки.

В града прави впечатление и нещо друго странно. Тук въпреки усилията на хората, много трудно се поддържа чистота. Липсата на достатъчно кошчета и кофи, някои навици от съветско време не оказват положително влияние върху приятния външен вид на града. Както и не на последно място постоянния вятър, който допринася доста ефективно за придвижването на всичко, което не е закрепено или поставено в кофа, на дълги разстояния. Сравнението с други столици като Париж, Лондон, Прага, Виена и даже София не е в полза на Баку. И въпреки очевидния факт че всяка столица обикновено е по-мръсна от другите градове, не смея да си помисля какво е в провинцията. Например, макар че има кошчета за цигари на буквално всеки 20 метра, фасовете се откриват по-скоро на тротоара и улиците. В понеделник сутринта виждам до блока в който живея затрупана кофа за боклук и два пъти повече отвън отколкото вътре.

Друг факт, който поне на мен ми направи силно впечатление е почти пълната липса на домашни любимци като кучета, котки и т.н. (поне сравнено с Чехия). Тук-там се намират разни улични котки, малко лелки, разхождащи някакви кученца, някой и друг представител на улична превъзходна и това е всичко. Така май е по-добре, поне що се отнася до уличните кучета.

Но това, което ще направи впечатление на всеки е просто ужасното движение. Улиците тук са тесни, доста от тях направени еднопосочни, но явно колите са прекалено много за този град, особено за центъра. Спазването на правилата за движение е изключение, валидно основно за светофарите. Пешеходците (като мен самия) сме силно неоправдани, налага се постоянно да се оглеждаме, ослушваме и да преминаваме на прибежки. Наличието на зебра за местните е май просто някаква цапаница на асфалта, а не указание за шофьора. Колите се карат доста бясно и се изпреварват отляво, отдясно, само дето не са започнали да се прекачат. Тук се смята за особено престижно да имаш някакъв идиотски звук на клаксона, а отгоре на всичко тук използват звуковия сигнал за щяло и нещяло. Друга неволя на местните шофьори е намирането на място за паркиране в центъра. Интересна особеност са комбинираните „охраняем паркинг – авто-мивка“. Разни хора си заплюват дадени места за паркиране и си ги охраняват (поне не са въоръжена охрана), като междувременно за няколко маната може да ти измият колата. Колкото до миенето, обикновено това е нещо, което трябва да се прави на няколко дни, защото праха, който се вдига от вятъра не допринася особено положително за чистотата на колите. А ако се изръсиш към 30 маната ще имаш място за паркиране за целия месец. Е, такова нещо като фактура, бележка, някакъв друг документ – забрави. Тук немалко неща стават само на честна дума.

Като архитектура самия град е много интересен. Някаква странна смесица от сгради в силно ориенталски стил примесени с типично сталиниски постройки, панелни блокове от близкото минало, частни домове стил „местна прогимназия“ на по 3-4 етажа, очукани и пристроявани къщички стил кирпич, небостъргачи от стъкло и алуминий. Доста от сградите са поочукани, олющени и неподдържани. Но строителството и ремонтите текат с пълни сили даже и в събота и неделя (и не ми дава да си подремна следобед). Интересно е че камъка е доста често използван строителен материал. За съжаление тук основно се прилага някакъв варовик, който след известно време потъмнява и се опушва и се налага да се почиства и то ръчно. Макар че близо до центъра има един площад целия покрит с полирани мрамори и гранит. Много е красив, но не знам какво става когато го напече слънцето...

Като цяло града предоставя доста противоречиви гледки, като например хубаво изглеждащото летище и позапусната, поочукана и овехтяла централна гара. Както гладко асфалтираните булеварди покрай морето и тесните улички само 50 метра по в страни видели покритие за последен път май преди двайсетина години. Като цяло град, който е интересно да видиш, но не съм сигурен толкова приятен за живеене.

П.П. И както се казва: Очаквайте продължение.....

четвъртък, 17 май 2007 г.

Ето няколко кратки публикации, които написах в последно време, надявам се да са полезни на някого
Here are some short publication i write in last days, hope will be helpful for someone
Suggestions and ideas about filesystem sizing on Solaris
How to prepare sample jumpstart server
List of Solaris commands for process management
How to create backup boot diskette in Solaris 10 x86